О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1108
София 12.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3565 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. И. К.-И. чрез адв.М. В. против решение № 590 от 24.03.15г.по в.гр.дело № 1/15г.на Софийския апелативен съд.С него е отменено решение от 13.01.14г.по гр.дело № 10077/10г.на Софийски градски съд и е отхвърлен искът с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 35 556.99 лв,представляваща неустойка по чл.7 от споразумение от 27.11.09г.,ведно със законната лихва,считано от 3.09.10г.,предявен от същата страна против [фирма].
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между част от съсобствениците на УПИ № ,находящ се в[жк],в. т.ч.ищцата, които са и собственици на самостоятелни обекти в сградата и [фирма] е сключено споразумение на 27.11.09г.,по силата на което първите са се задължили да дадат нотариално заверено съгласие по смисъла на чл.154 ал.5 ЗУТ за изменение в обхвата на съществените отклонения на одобрения инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж на жилищна сграда с подземни гаражи и трафопост,находяща се посоченото УПИ ; както и са дали съгласие за изграждане през общите части в сутерена на сградата на тръбна система до имотите,собственост на [фирма],намиращи се в сутерена.От друга страна [фирма] се задължила да не разполага външните тела на климатичната система на разстояние по-малко от 60 м от границите на парцел УПИ.Уговорено е,че при неизпълнение на това задължение дължи собствениците неустойка в размер на 200 000 лв.След анализ на доказателствения материал по делото,вкл.и на свидетелските показания, въззивният съд е приел,че монтираните от ответника климатици не обслужват помещението,което се намира в югозападната част на сутерена на сградата и което е предмет на споразумението,а друго помещение /офис/,също собственост на [фирма].Направен е извод,че от страна на ответника не е налице неизпълнение на задължението му за бездействие по процесното споразумение,поради което не са налице основания за ангажиране на отговорността му за вреди.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК.Жалбоподателката поддържа,че въпросът: длъжен ли е въззивният съд да допусне до разпит като свидетели недопуснатите такива,ако приеме,че вече разпитаните не са установили обстоятелствата,за които са били посочени, в хипотеза,при която не се касае за несвоевременно ангажиране на доказателства по вина на страната,а са своевременно поискани доказателства,които не са допуснати от съда,е разрешен в противоречие с решение № 165 от 18.05.13г.по гр.дело № 1008/13г.на ІV г.о.на ВКС.Цитираното решение не е относимо към конкретния случай.В него е прието,че когато първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си до допусне до разпит като свидетели недопуснатите такива,ако вече разпитаните не са установили обстоятелствата,за които са били посочени,свидетелите трябва да бъдат разпитани от въззивния съд,щом страната е поискала това с въззивната жалба.В разглежданата хипотеза жалбоподателката е била в процесуалното качество на въззиваема пред въззивния съд и не е направила искане за разпит на недопуснати от първостепенния съд свидетели.
Останалите въпроси относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви към решението си не могат да бъдат преценени като общо основание за допустимост на касационното обжалване.Те имат характер на оплаквания за допуснати процесуални нарушения ,които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 590 от 24.03.15г.,постановено по в. гр.дело № 1/15г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.