ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
София, 23.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5875 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. , чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. М. срещу решение №1532 от 21.07.2014г., постановено по в.гр.дело №2965/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, V-ти състав, с което е отменено решение №2516 от 11.06.2013г. по гр.дело №13060/2012г. на Районен съд-Пловдив и са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, срещу Р. Б. М. от [населено място] и М. Д. И. от [населено място] за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 6605.18 лв., представляваща вреда от липси на вещево имущество, установена с Акт за начет №20-22-28/27.08.2010г., сумата от 37.15 лв.-мораторна лихва за периода от 11.08.2010г. до 27.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК-11.05.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 132.85 лв. разноски, което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №4581/14.05.2012г., издадена по ч.гр.дело №7312/2012г. по описа на Районен съд-Пловдив, гражданско отделение, 6-ти състав.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба- Р. Б. М. и М. Д. И., оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника им адв. Д. Б. от АК-Пловдив. Поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане до на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение №1532 от 21.07.2014г., постановено по в.гр.дело №2965/2013г. Пловдивският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционното решение №2516 от 11.06.2013г. по гр.дело №13060/2012г. на Районен съд-Пловдив и е отхвърлил предявените от В. срещу Р. Б. М. и М. Д. И. искове с правна квалификация чл.422, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.207 от КТ вр. с чл.21 от ЗДФИ и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено че ответниците дължат солидарно на формированието горепописаните суми, произтичащи от установена с акт за начет вреда от липси на вещево имущество, предявени със Заповед за изпълнение по чл.417, т.8 от ГПК №4581/14.05.2012г., издадена по ч.гр.дело №7312/2012г. по описа на Районен съд-Пловдив, гражданско отделение, 6-ти състав.
Пловдивският окръжен съд е приел, че предявеният установителен иск е неоснователен, тъй като процесният акт за начет не е съставен съобразно изискванията на ЗДФИ и ППЗДФИ. Приел е, че в действителност не е извършена материална проверка съгласно изискванията на §1, т.5 от ДР на ЗДФИ, във вр. с чл.43, ал.2 ППЗДФИ.Докладът за извършена материална проверка към акта, удостоверява само запознаване с планове за счетоводния стокооборот, книги, регистри, инветаризационни описи, сборни ведомости, натурални отчети, лимитни чекове, книги за отчет и други документи. А това, че за нуждите на финансовата инспекция могат да се използват инвентаризации, не означава, че не трябва да се извършват материални проверки, тъй като в акта за начет се съдържа и равносметка на касата или склада/чл.43, ал.1, т.4 от ППЗДФИ/, на наличностите в тях, а такава равносметка предполага именно проверка на наличностите в касата или склада. С оглед на това е приел за неправилен решаващият извод на първоинстанционния съд, че финансовата инспекция е извършена съгласно изискванията на ЗДФИ и ППЗДФИ и че опровергаване материалната доказателствена сила на акта не е проведено. Приел е също, че погрешното, в натурално и стойностно изражение, отчитане на стоково-материални ценности само по себе си не съставлява вреда по смисъла на ЗДФИ. Вреда е липсата на ценност, без да е извършено разпореждане с нея по предназначението й; погрешното отчитане може да причини вреда само ако е довело до липси. Не е налице липса, ако при проверката на наличностите, ценността се окаже налице и ако не е налице, но разпореждането с нея е по предназначението й.В конкретния случай и въз основа на доклада към акта е прието, че „през проверявания период са извършвани инвентаризации, но не са установени липси и излишъци”.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Повдигнати са следните материалноправни и процесуалноправни въпроси : 1.Дали има липса на материални ценности при положение, че имуществото стойностно отговаря на счетоводните документи /съставени от материалноотговорните лица с невярно съдържание/, а по натуралните показатели съществуват несъответствия; 2.Ако категорично е установена вината на материалноотговорните лица за съставени счетоводни документи с невярно съдържание, налице ли е причинена липса на стоково-материални ценности по смисъла на чл.21 от ЗДФИ?;3.При какви предпоставки и факти извън фиксираните относно липсата на имущество /в натурално и стойностно изражение/може да се обори законодателно установената презумпция за истинност на акта за начет?;4.Дали е задължително за опровергаване на фактическите констатации по акта за начет материалноотговорните лица да докажат твърденията си с други писмени доказателства, различни от констатираните в акта;5.Допустимо ли е да се приеме категорично, че няма липса, когато в акта за начет и другите доказателства по делото са констатирани фактите за съставени първични счетоводни документи с неверни обстоятелства.
С изложението по чл.284 ал.3 от ГПК са представени следните съдебни актове : решение № 1133 от 27.9.1955 г на ВС по гр.дело № 4738/55 г на Първо ГО, решение № 226 от 18.3.2009 г на ВКС по гр.дело № 926/2008 г на ВКС, Първо ГО, постановено по реда на чл.218а б.”а” от ГПК /отм/ и решение № 699 от 15.11.2010 г по гр.дело № 86/10 г на ВКС, Четвърто ГО постановено по реда на чл.290 от ГПК.
С първото решение е прието, че фактическите констатации по ревизионния акт се считат за истински до доказване на противното.Това означава, че за да бъде освободен от отговорност ответникът по делото за начет, необходимо е да се установи по положителен начин, че щетата по ревизионния акт не съществува реално или, че ако има такава, тя не е причинена виновно от ответника.Безредието и нередовностите в работата на ответника сами по себе си не могат да послужат като основание за отпадане на отговорността му.
С второто решение е прието, че съмнението във верността на констатациите в акта за начет не е достатъчно, за да се приеме, че те са опровергани.За да се обори презумпцията за истинност, установена в чл.21 ал.2 от ЗФК /отм/ е необходимо да се опровергаят констатациите с установяване на други факти, различни от установените, обясняващи произхода на липсите в конкретен обем и стойност.Опровергаването им е в тежест на лицата, срещу които е съставен акта за начет.Само доколкото не успеят да докажат възраженията си по акта, съдът може да приеме за доказано нещо различно от установеното в него.Прието е, че в конкретния случай ответниците не са доказали разходването на гориво в повече, както и не са представили протоколи за брак на конкретно некачествено гориво по количество и стойност, доставено с конкретна фактура.Некачествено гориво не е намерено като наличност, а с общи предположения, че като е некачествено горивото, разхода е по-голям не могат да се оборят конкретните констатации в акта за начет.
С решение № 699 от 15.11.2010 г постановено по гр.дело № 86/2010 г по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна практика е прието в съответствие с т.2 от Постановление № 7/1981 г на Пленума на ВС, че при щети от липси, в акта за начет не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на отчетника, достатъчно е да са изложени фактически констатации за предаването по надлежния ред на имущество, отчетено и неотчетено.Прието е също, че законната доказателствена сила на актовете за начет, съставени от надлежен орган на вътрешен финансов одит/проверка, контрол/ по установения от закона ред, задължава съда да приеме, че установените в акта факти са се осъществили така, както са удостоверени.Тази доказателствена сила важи срещу ответника, срещу който е съставен акта и който е взел участие в производството по неговото съставяне, законната доказателствена сила на такъв акт за начет е оборима, тя важи докато бъде доказано обратното ; фактическите констатации в акта могат да бъдат оспорвани заради тяхната необоснованост, оборването на законната доказателствена сила на акта за начет се състои в доказване, че отразените в него фактически констатации не отговарят на действителността.Проведеното от ответника доказване следва да е пълно.За да се обори акта за начет не е достатъчно съмнение в неговата истинност.
Повдигнатите от касатора въпроси могат да бъдат обобщени в три групи : относно материалната доказателствена сила на констатациите в ревизионния акт и кога същите се считат за оборени ; относно обвързващата сила на съдебното решение за налагане на административно наказание по чл.78 а от НК и относно правното значение на погрешното, в натурално стойностно изражение отчитане на стоково-материалните ценности и на проверката на действителните наличности в натурално и стойностно изражение.
Първият въпрос в действителност се свежда до това дали в случая фактическите констатации в акта за начет са оборени от материално-отговорните лица. Представените от касатора решения разглеждат въпроса относно доказателствената сила на акта за начет и възможността същата да бъде оборена от начетеното лице при условията на пълно доказване.Въззивното решение не е постановено в отклонение от тези правила. Съдът е приел, че са налице разлики в номенклатурата на продадените вещи по лимитираните чекови книжки, натуралните отчети и личните вещеви картони, незаверени и неподпечатани лимитирани чекови книжки, дописване в лимитни чекове и неотразяване на всички закупени вещи в личните картони на военнослужещите, както и ,че действителните наличности не са установени чрез материална проверка, но това не е необходимо, тъй като за установяването им са използвани неоспорените резултати от извършени и осчетоводени предходни инвентаризации.В съответствие с материалния закон и решение № 256 от 26.9.13 г по гр.дело № 1338/12 г на ВКС, Четвърто ГО, постановено за уеднаквяване на съдебната практика е обоснования от съда извод, че от събраните доказателства не е установено наличието на липси, поради което е проведено пълно доказване оборването на ревизионния акт.Приетото от съда не противоречи, а е в съответствие с представените от касатора решения, следователно по този въпрос не са налице касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Втория въпрос не е обсъждан в мотивите на въззивното решение не е обосновал крайния извод на съда, поради което не може да послужи като основание за селекция на касационната жалба в производството по чл.280 ал.1 от ГПК.
Третият въпрос е разрешен по задължителен начин с решение № 256 от 26.9.2013 г по гр.дело № 1338/12 г на Върховния касационен съд, Четвърто Гражданско отделение, с което е прието, че погрешното натурално и стойностно изражение и отчитане на стоковоматериални ценности, само по себе си не съставлява вреда по смисъла на чл.21 от ЗДФИ.Погрешното отчитане може да причини вреда, само ако е довело до липси.Не е налице липса, ако при проверка на действителните наличности стоковоматериалната ценност се окаже налице, както и ако не е налице, но разпореждането с нея в действителност е по предназначението й.В съответствие с това задължително тълкуване въззивният съд и приел, че макар разпореждането с ответниците с поверените им стоковоматериални ценности да не е било надлежно, то претендираните липси не съществуват в действителност, поради което предявените искове са приетиза неоснователни.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените от тях разноски в това производство в размер на по 480 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1532 от 21.07.2014г., постановено по в.гр.дело №2965/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, V-ти състав.
ОСЪЖДА В. да заплати на Р. Б. М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сторените от нея разноски в производството по чл.288 от ГПК в размер на 480 лв представляващи възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА В. да заплати на М. Д. И. на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сторените от нея разноски в производството по чл.288 от ГПК в размер на 480 лв представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.