О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 732
София 08.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2107 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Г. М. чрез адв.М. И. от АК – Пловдив срещу решение № 840 от 23.12.14г.по в.гр.дело № 992/14г.на Пловдивския апелативен съд.С него е отменено решение № 656 от 4.04.14г.по гр.дело № 3382/12г.на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен иска на Н. Г. М. против [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] с правно основание чл.496 ал.3 ГПК за прогласяване недействителността поради неплащане на цената на публична продан,проведена от 24.12.11г.до 24.01.12г.по изп.дело № 1497/11г.на ЧСИ Д. М.- Т.,с рег.№ ,приключила с постановление за възлагане от 26.01.12г.,с което на купувача [фирма] е възложен недвижим имот в [населено място], [улица].
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни въпроси относно неизпълнение задълженията на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните,както и конкретно,ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка.Поддържа се,че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.Приложени са ППВС № 1/1953г.,ТР № 1 от 9.12.13г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2013г.и решение № 98 от 20.05.13г.на ВКС по гр.дело № 520/12г.на ІV г.о.на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че за успешното провеждане на иска по чл.496 ал.3 ГПК е необходимо да бъде установено,че обявеният за купувач при публичната продан не е внесъл дължимата цена/което е въведеното основание на иска/.Изложени са съображения,че в случая за купувача [фирма] не е възникнало такова задължение и не би могло да възникне без разпределение по чл.460 ГПК.Неизвършването на разпределение по чл.460 ГПК е въпрос на процесуална законосъобразност на действията на ЧСИ и не може да бъде основание за прогласяване недействителността на публичната продан поради неплащане на цената.Купувачът не би могъл сам да предприеме действия,свързани с разпределение на сумите между взискателите при наличие на влязло в сила постановление на съдебния изпълнител,в което е посочено,че не следва да внася никаква сума,тъй като има вземания в по-висок размер от цената на имота.При липса на конкретно посочена дължима сума същият е лишен и от възможността,уредена в чл.496 ал.3 изр.2 ГПК да отклони уважаването на иска,ако внесе дължимата сума заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач,каквато готовност [фирма] е изразило по делото.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.Формулираните от касатора въпроси са разрешени в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС. В нея е посочено,че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата,които подлежат на изясняване,като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните,които имат значение за решението по делото.В случая въззивният съд е направил това.Правните му изводи са съобразени с правнорелевантните факти по делото и с практиката на ВКС,обективирана в решение № 47 от 20.04.15г.по гр.дело № 2775/14г.на ІІІ г.о.,постановено в производство по чл.290 ГПК.В него е посочено,че публичната продан е процес, който започва с описа на недвижимия имот /чл.483 ГПК/ и завършва с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота /чл.496 ГПК/. Постановлението за възлагане се изготвя след внасяне в срок на дължимата сума и може да се обжалва по реда на чл.435, ал.3 ГПК. Невнасянето на цената означава, че обявеното за купувач лице /взискател или трето лице-наддавач/ не е изпълнило задължението си в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе сумата, съразмерна на вземанията на другите взискатели или сумата, която надминава неговото вземане, съответно да внесе в срок предложената цена.За успешното провеждане на иска по чл.496, ал.3, предл.2 ГПК е необходимо постановлението за възлагане да не е било обжалвано, както и в разглежданата хипотеза – да не е внесена цената, определена от съдебния изпълнител по реда на чл.492, ал.3, чл.493, т.2 и чл.495 ГПК. Действията на съдебния изпълнител, опорочаващи процедурата за публична продан, подлежат на обжалване по посочения по-горе ред и са извън рамката на разглежданата хипотеза. Грешките при определяне на подлежащата на внасяне цена, които могат да бъдат от най-различно естество – напр. поради неизготвянето на разпределение, както се твърди да е в процесния случай, или правни и фактически грешки при извършване на самото разпределение, довели до липсата на цена за довнасяне или до погрешно определена цена, са част от процеса на публичната продан, който завършва с акта на възлагане. Щом в него не е посочена сума, която купувачът трябва да внесе, или посочената сума е внесена в посочения в постановлението размер, не може да се приеме, че е налице неплащане на цената, съответно публичната продан не може да бъде обявена за недействителна на основание чл.496, ал.3, предл.2 ГПК.
По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 840 от 23.12.14г.на Пловдивския апелативен съд,постановено по в.гр.дело № 992/14г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.