O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр. София, 01.06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадeсет и пети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2693 / 2015г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8695 /23.03.2015 г. на „Е.”- Е. чрез адв. П. Б. срещу определение № 564 от 26.02.2015 г. на Пловдивския окръжен съд по ч.гр. д. № 212/2015 г., с което е потвърдено протоколно определение от 24.11.2014 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 8927/2014 г. за отказ да бъде възстановен срок за подаване на отговор по чл. 131 ГПК.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно с довода за допуснати от съда нарушения при преценката и обсъждането на доказателствата. В отделно изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК вр. с чл. 278, ал.4 ГПК формулира пет процесуалноправни по своя характер въпроси, за които счита, че са били обуслявящи изхода на делото и за които навежда специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, като прилага и съдебна практика. Въпросите , уточнени от настоящия състав, са както следва: 1. Дали съдията, който разпорежда на връчителя връчване чрез залепване на уведомление, следва да посочи името, длъжността си и качеството си върху разпореждането? ; 2. Ако залепването на обявление е опорочено от връчителя, това отразява ли се на редовността на връчването?; 3. Длъжен ли е връчителят да удостовери с разписка, че адресатът на съдебните книжа, не се явил в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК в канцеларията на съда; 4. От кой момент тече срока за отговор по чл. 131 ГПК, ако съдът е приложил в едно също производство спрямо страната способите за връчване по чл. 50, ал. 2 ГПК и чл. 50, ал. 4 ГПК вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК на различни дати ?; 5. Законосъобразно ли е в рамките на едно производство съдът да използува различните способи за връчване на книжа по чл. 50, ал. 2 ГПК и чл. 50, ал. 4 ГПК вр. с чл. 47,ал. 1 ГПК на търговец и отразява ли се това на редовността на връчването, както и на пропускането на срока за отговор по чл. 131 ГПК?
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV –то г. о., като обсъди данните по делото намира жалбата за допустима като подадена в срок, от страна с активна процесуална легитимация, насочена срещу подлежащ съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 274, ал. 4 ГПК вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК на обжалване съдебен акт.
По допускане на касационното обжалване с оглед наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав намира следното:
Производството по гр.д. № 8927 /2014 г. по описа на Пловдивския районен се развива по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК на „А. ”- Е. срещу „Е.”- Е. за признаване на установено, че последният не е собственик на поземлен имот с идентификатор 73242.150.240, находящ се в [населено място], ведно с построените в него пет броя селскостопански сгради, съединен с акцесорната претенция по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № , т. рег. № по н.д. № на нотариус с рег. № . С молба вх. № 50624 / 19.11.2014 г. ответникът е поискал възстановяване на пропуснатия според него срок за подаване на отговор по исковата молба, в която е изтъкнал като особено непредвидено обстоятелство продължителното остсъствие на органния представител на дружеството от страната поради пребиваването му като сезонен работник в Г.. С протоколно определение от 24.11.2014 г. районният съд е оставил молбата без уважение, с мотива, че дали управителят на дружеството се намира на адреса му или в чужбина е ирелевантно за връчването на книжата, както и че отсъствието няма характера на внезапно обстоятелство.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че изложените в молбата за възстановяване на срок обстоятелства нямат характера на особено непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. По основия довод изложен в молбата за възстановяване на срок, а именно отсъствието на управителя от страната, въззивният съд е приел, че то не съставлява особено непредвидено обстоятелство, тъй като законът е предвидил именно за такава хипотеза, изричен способ за връчване на търговци – този по чл. 50,ал. 4 ГПК, а освен това неосигуряването на лице на адреса , което да получи книжата за търговеца е по причина, за която отговаря той. По допълнително изложените в частната жалба до него доводи, така нови , изразяващи се в твърдения за неяснота досежно лицата извършвали отбелязвания във върнатите призовки и разпоредили приложението на чл. 50, ал. 2ГПК, както и за непроявена от страна на връчителите активност да съберат данни дали дружеството се намира на съответния адрес или го е напуснало, опорочаващи процедурата по връчването според страната, въззивният съд е приел, че те са несъстоятелни и не повдигат неясноти относно основното обстоятелство изложено в молбата за възстановяване на срок, в т.ч. , че без коментар следва да се остави твърдението за неизвестност на лицето постановило приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК тъй като видно е от делото, че връчването е осъществено по чл. 50, ал. 4 ГПК вр.с чл. 47, ал. 1 ГПК.
При тези мотиви на въззивният съд / основен- по наведенето като особено непредвидено обстоятелство в искането за възстановявяне на срок остсътвие на органният предсатвител на дружеството от страната и допълнителни- по наведените в частната жалба твърдения за нарушения опорочаващи процедурата по връчване на книжата/, нито един от изведените от касатора в изложението му въпроси не се явява обуславящ за решаващата воля на съда, като обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нещо повече – по някои от поставените въпроси съдът изобщо не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнесе с оглед предмета на делото. И петте формулирани процесуалноправни въпроса касаят или направени от въззивния съд фактически констации досежно данните по делото пред първа инстанция или такива, които той не е направил, така корелират с правилността на въззивния акт – т.с . те са по съществото на спора пред настоящата инстанция, към чието решаване може да се премине едва при положителна преценка за наличието на предпоставките-обща и поне една специална, визирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, както бе посочено, не е налице общата предпоставка по смисъла на приетото в мотивите и диспозитива на т. 1 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС и това е достатъчно основание обжалваното определение да не бъде допуснато до касация. Следва да се отбележи, че практиката, която касаторът е приложил, за да обоснове наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК няма задължителен характер по смисъла на самата разпоредба, разяснен в т. 2 на ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС – това са решения постановени в производство по чл. 307, ал. 2 ГПК и определения по чл. 274, ал. 2 ГПК.
За яснота на касатора, с оглед на наведените от него във въпросите процесуални нарушения, които той счита , че са налице и са опорочили връчването на преписа от исковата молба, следва да се посочи, че действията на съда поначало нямат характера на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 66, ал. 4 ГПК. Действията на съда, включително тези по връчването. се квалифицират като законосъобразни или незаконосъобразни и подлежат на обжалване, самостоятелно, в предвидените от закона случаи ( чл. 274, ал. 1 ГПК), а в останалите случаи- заедно с крайния по делото акт. Когато връчването е нередовно, предвиденият в закона срок не започва да тече, така тогава няма какво да се възстановява и молбата за възстановяване се явява недопустима, така определението постановено по съществото и се обезсилва, какъвто обаче не е настоящият случай, тъй като връчването на търговец по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК вр. с чл.47, ал. 1 ГПК е редовен, уреден в закона способ за връчване на книжа, в хипотезата когато търговецът не е напуснал адреса , но не е бил намерен на него.Освен това винаги когато се иска възстановяване на срок, страната следва да докаже наличието на твърдените от нея особени непредвидени обстоятелства, което не е сторено в случая.
Не е налице и вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо , следователно и на това основание не може да бъде допуснато до касация.
Предвид изложеното дотук, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 564 от 26.02.2015 г. на Пловдивския окръжен съд по ч.гр. д. № 212 /2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: