ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1049
София, 23 септември 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2910 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на К. за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ и К. Х. К. от [населено място], обл.София, страни по възивно гражданско дело №2299/2014г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 7-ми състав срещу постановеното по него решение №202/30.01.2015г. в частта, с която искането по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ е отхвърлено, съответно- уважено.
С обжалваното въззивно решение е отменено частично решение №1699 от 12.03.2014г., постановено по гр.д.№711/2010г. по описа на Софийски градски съд, І-во гр.отделение, 16-ти състав и в отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен иска на К. против К. Х. К. за отнемане в полза на държавата на сумата от 43 976.00 лв., представляваща левовата равностойност на 20 000.00 щатски долара по фиксинга на БНБ към 18.04.2002г. по предварителен договор за покупко-продажба на имот от 18.04.2002г., за който е съставен нотариален акт за договорна ипотека №123, т.ІІ, рег.№4662, дело №271/2002г. на нотариус И. Н., с район на д-вие СРС, рег.№40 в регистъра на Н..к. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която са отнети в полза на държавата следните имущества: апартамент №16, намиращ се в [населено място], район „М.”, на пети надпартерен етаж в жилищната сграда, построена от Ж. „Д.+”,[жк], [жилищен адрес] представляващ имот с идентификатор №68134.4086.455.1.60, заедно с мазе №16 и таванска стая №1, заедно с 3.759% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г., с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил марка „М.”, модел „21412”, с рег. [рег.номер на МПС] ; сумата от 12 500.00 лв., представляваща стойността на лек автомобил марка „А., модел „9.”, с рег. [рег.номер на МПС] и сумата от 1200.00 лв., представляваща стойността на лек автомобил марка „В.”, модел „21061/1500С”, с рег. [рег.номер на МПС] и е отхвърлено искането на К. в останалата част.
Решението е обжалвано от К., чрез гл.инспектор Д. О. и гл.инспектор П. К. в отменителната му част. В касационната жалба на К. се поддържа, че в тази част въззивното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответникът по касационната жалба на К.- К. Х. К., в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.Т. Р. оспорва същата. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Решението е обжалвано и от К. Х. К., чрез адв. Т. Р. в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено, като е уважено искането по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на конкретно изброеното в решението имущество. Счита, че в тази част решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответникът по тази касационна жалба-К., Т.д.-С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й главен инспектор П. К.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустими. По заявените от страните основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че със споразумение от 15.01.2008г., постигнато и одобрено от съда по н.о.х.д.№340/2007г. по описа на Окръжен съд-Бургас К.К. е признат за виновен в това, че на 25.08.2000г. в КК „С.б.” без надлежно разрешително придобил и държал високорискови наркотични вещества, което е престъпление по чл.354а, ал.3, пр.1 и 2, т.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК. Заедно с това К. К. е признат за виновен и за това, че на 18.08.2001г. пред ресторант”В.” в [населено място] без надлежно разрешително придобил и държал високорискови наркотични вещества с цел разпространение, което е престъпление по чл.354а, ал.1, пр.3 и 4 във вр. с чл.2, ал.2 и чл.23, ал.1, пр.2 от НК. На последно място, със същото споразумение К. К. е признат за виновен за това, че на 18.08.2001г. в жилището си в [населено място] без надлежно разрешително придобил и държал високорискови наркотични вещества, което е престъпление по чл.354а, ал.3, пр.1 и 2, т.1 във вр. с чл.2, ал.2 и чл.23, ал.2, пр.1 от НК. Затова са налице предпоставките по чл.27, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ за предявяване на искане по чл.28 във вр. с чл.4, ал.1 от с.з. срещу признатото за виновно лице. Съдът също така е приел за установено по делото, че К. Х. К. е придобил през проверявания период имущество, което е на значителна стойност съгласно установения в разпоредбата на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ критерий. Съгласно чл.3, ал.1, т.25 от ЗОПДИППД /отм./ престъпленията, за които К. Х. К. е бил признат за виновен с горепосоченото споразумение са сред тези, за които се образува производство за отнемане на имуществото по реда на посочения закон. Според приетото от въззивния съд, за да бъде уважено направеното искане за отнемане на имуществото, трябва да бъдат установени факти и обстоятелства, въз основа на които да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, така както същата е конкретизирана с влязлата в сила присъда. Това е така, тъй като влязлата в сила присъда е не само основание за започване на производството по ЗОПДИППД /отм./, а също така установява, че лицето извършва престъпна дейност и обстоятелството дали имуществото е придобито в резултат на такава дейност се преценява именно с оглед на посоченото в нея престъпление. Понеже влязлата в сила присъда е задължителна предпоставка за образуване на производството по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ то именно с оглед на посоченото в нея престъпление се преценява и незаконността на средствата за придобиване на имуществото. За да има придобитото имущество пряка или косвена връзка с установената с влязла в сила присъда престъпна дейност, последната трябва да е от такова естество, че чрез нея да се реализира имуществена облага. Видно от сключеното в наказателния процес споразумение, К. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.3, пр.1 и 2, т.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК и чл.23, ал.2, пр.1 от НК и по чл.354а, ал.1, пр.3 и 4, във вр. с чл.2, ал.2 и чл.23, ал.1, пр.2 от НК. Докато първото от тези престъпления е свързано само с придобиване и държане на високорискови наркотични вещества, то при второто това придобиване и държане се осъществява с цел разпространение, т.е. дейност, от която могат да бъдат извличани доходи. С оглед на това е установено, че за периода, предмет на проверката, е налице имущество на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, подробно описано в решението, за придобиването на което не са установени законни източници. Същевременно, осъществяваната от К. К. престъпна дейност е от такова естество, че позволява реализирането на доходи, които от своя страна да послужат за придобиване на имуществото, предмет на решението. Доколкото липсват данни за други източници на доходи, то се налага изводът, че К. К. е придобил процесното имущество с доходи от посочената по-горе дейност. При това не е налице изискване имуществото да е придобито в периода на извършване на престъплението или след това. Достатъчно е с оглед на данните по делото придобиването да може да бъде свързано с доходи от такава дейност, която е установена със споразумението, независимо от момента на придобиването на имуществото. Това е така, понеже с присъдата, респ. споразумението се установява само извършването на престъпна дейност, чрез конкретно действие от същата, но не и периода, през който тя е извършвана. Затова са налице предпоставките по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ и това имущество подлежи на отнемане в полза на държавата. С оглед на изложеното, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, в частта, с която са отнети в полза на държавата недвижим имот-жилищен апартамент и двата автомобила, а също така и по силата на чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ е отнета равностойността на другите два автомобила, с които К. К. се е разпоредил, е правилно и трябва да бъде потвърдено. Решението обаче трябва да бъде отменено в частта му, с която е постановено отнемане в полза на държавата на сумата от 43 976.00 лв., представляваща левовата равностойност на 20 000.00 щатски долара по фиксинга на БНБ към 18.04.2002г., дадени по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и да се постанови друго, с което искането в тази му част да бъде отхвърлено. Това е така, понеже К. К. не се е разпоредил безвъзмездно с тази сума, а срещу нея е придобил имущество, представляващо жилищния апартамент, предмет на отнемането. В този случай, по силата на чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ се отнема заместващото имущество, т.е. апартамента. В случай, че се отнеме и паричната сума, ще се получи двойно отнемане, което е недопустимо.
По касационната жалба на К. за отнемане на незаконно придобито имущество.
Жалбоподателят поддържа нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение в обжалваната от него отменителна част. В изложението по чл.284, ал.3 сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поставя следният въпрос:
Следва ли да се определя придобивната стойност на недвижими имоти, предмет на отнемане по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ единствено и само на основание на свидетелски показания при условие, че в акта за придобиване е посочена значително по-висока стойност.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на К., поради следните съображения:
Поставеният от касатора въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. По същество този въпрос изразява доводите на касатора за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, в следствие на което са формирани според него грешни крайни фактически и правни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В настоящото производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти. Основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от тези по чл. 281, т. 3 ГПК, на които всъщност се позовава касатора.
По касационната жалба на К. Х. К..
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение в обжалваната от него осъдителна част. Сочи касационите основания на чл.280, ал.1, т.1, т.1 и т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3 извежда следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1.Какви са критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и замества ли неустановяването на законен източник на придобиване на имущество предположението за връзка с престъпната дейност;
2.Към кой момент следва да се установи стойността на имуществото –предмет на искането за отнемане;
3.Към кой момент се изследва имущественото състояние на лицето.
Според жалбоподателя поставените въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №7/2013г.; решение №328 от 29.03.2013г. по гр.д. №271/2011г. на ВКС, ІV г.о.; решение №156 от 29.05.2013г. по гр.д.№890/2012г. на ВКС, ІV г.о. и решение №806 от 10.02.2011г. по гр.д.№1335/2009г. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на К. Х. К., поради следните съображения:
Материалноправните въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Разрешение на тези въпрос е дадено с ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по приложението на ЗОПДИППД (отм.), а възприетото разрешение на тези въпроси в обжалваното въззивно решение не е в противоречие, а напротив-в пълно съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени както с това тълкувателно решение, така и с посочените от касатора решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. В тълкувателното решение е прието, че е необходимо да има пряка или косвена връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, както и че е достатъчно тази връзка да може обосновано да се предположи логически, с оглед конкретните обстоятелства по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.). Предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност е основателно, когато с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки може да се достигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К. от тежеста да я установи по несъмнен начин. Прието е също, че конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на срока по чл. 11 от ЗОПДИППД (отм.). Срокът по същата разпоредба е възможният, в който може да се извърши проверката от К., но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. С изтичането на 25-годишният срок от датата на придобиване на имуществото, се погасява правото на държавата да иска отнемане по ЗОПДИППД (отм.). В случая – в пълно съответствие с горните задължителни указания и разяснения, въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното решение, че са налице основанията на закона за отнемане в полза на държавата на заявеното с иска имущество, за което в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с обхванатата от специалния закон престъпна дейност на К. К., за която осъден с влязло в сила споразумение, доколкото не е установен законен източник на средства.
С оглед изложените съображения, не са налице сочените онования за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №202 от 30.01.2015г., постановено по в.гр.д.№2299/2014г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.