О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1097
София 07.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3751 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Ю. Ч. чрез процесуален представител адв.А. М. срещу решение № 1387 от 26.02.15г.по в.гр.дело № 19597/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № Р-ІІ-64-176 от 1.09.14г.по гр.дело № 4568/14г.на Софийски районен съд,ІІ г.о.,64 състав.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ,както и предявения при условията на евентуалност иск по чл.220 ал.1 КТ за сумата 870.62 лв- обезщетение за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Формулирани са следните правни въпроси:1.необходимо ли е органът на изпълнителна власт при прекратяване на трудово правоотношение по чл.28 ал.6 от Закона за администрацията да мотивира своя акт заедно с посочване на самото прекратително основание; 2.намира ли приложение чл.326 ал.2 КТ относно срока на предизвестие за прекратяване на срочни трудови договори по отношение на срочен трудов договор,сключен при условията на чл.28 ал.6 ЗАдм.,включително и при изрична уговорка между страните за прилагането му;3.длъжен ли е въззивния съд да излага мотиви към решението си.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба Министерство на земеделието и храните чрез процесуалния си представител К. П. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира,че касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № РД-15-2218/2.12.13г.на Министъра на земеделието и храните,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата К. Ю. Ч.,на длъжност”експерт”,на основание чл.28 ал.6 от Закона за администрацията – по преценка на органа на изпълнителната власт,е законосъобразна.Изложени са съображения,че прекратителното основание по чл.28 ал.6 от Закона за администрацията е специално по отношение на основанията,посочени в КТ.За да е законосъобразно упражнено,не е нужно заповедта за прекратяване на Т. да се мотивира въз основа на какво е извършена тази преценка.Самото позоваване на законовата възможност, дадена в чл.28 ал.6 ЗАдм.представлява мотиви на заповедта,като контролът в производството по чл.344 ал.1 КТ следва да се сведе до проверка дали уволненото лице е такова,чието Т. попада в хипотезата на чл.28 ал.6 ЗАдм.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Поставеният от жалбоподателката въпрос: Необходимо ли е органът на изпълнителна власт при прекратяване на трудово правоотношение по чл.28 ал.6 от Закона за администрацията да мотивира своя акт заедно с посочване на самото прекратително основание, не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Разпоредбата на чл.28 ал.6 ЗАдм.е ясна и не се нуждае от тълкуване.Правото на уволнение по чл.28 ал.6 ЗАдм.е дадено на органа по назначаването/ в случая Министъра на земеделието и храните/с оглед оперативната му самостоятелност той да определя и подменя лицата от политическия си кабинет,за да може да реализира политиката в съответната област.Мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение се съдържат в текста на закона – „по преценка на съответния орган на изпълнителната власт”.Въззивният съд правилно е изтълкувал правната норма,поради което не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по поставения въпрос.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса: Намира ли приложение чл.326 ал.2 относно срока на предизвестие за прекратяване на срочни трудови договори по отношение на срочен трудов договор,сключен при условията на чл.28 ал.6 ЗАдм.,включително и при изрична уговорка между страните за прилагането му.Този въпрос е относим към изхода на спора по евентуалния иск по чл.220 ал.1 КТ,по който касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.280 ал.2 ГПК,тъй като цената на иска е под 5000 лв.
Не е разрешен в противоречие със задължителната практика ,в .т.ч. и ТР № 1/2001г.по тълк.дело № 1/2000г.въпросът :Длъжен ли е въззивния съд да излага мотиви към решението си.В разглеждания случай въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на доказателствата по делото и е изложил задълбочени и изчерпателни мотиви към решението си.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1387 от 26.02.15г.,постановено по гр.дело № 19597/14г.на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Ю. Ч. срещу въззивното решение в частта по иска по чл.220 ал.1 КТ.
Определението подлежи на обжалване в частта,с която касационната жалба е оставена без разглеждане,в едноседмичен срок от съобщаването му на страната
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.