ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
София, 12.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3869 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. от [населено място] чрез назначения му от съда особен представител адв.Х. Р. от АК-П. срещу решение № 758 от 4.12.2014 г, постановено по гр.дело № 791/2014 г на Пловдивски апелативен съд, 2 граждански състав, с което е потвърдено решение № 853/10.2.2014 г по гр.дело № 3993/2008 г на Софийски градски съд.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от К. И. Б. срещу [фирма] и А. М. С. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят следните суми : 1/ 422 000 лв, претендирана частично от цялото вземане в размер на 300 000 евро-обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на продажбата на правата му на собственост върху имот- 129, 99 кв.м от вилна сграда и дворно място с площ от 952 кв.м, находящ се на ул.“506“ № 6 в кв.Д. в [населено място] ; 2/ сумата от 26 000 лв, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, вследствие на продажбата на същия имот ; 3/ сумата 30 271 лв, представляващи обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди, поради намаляване на личното му имущество, вследствие на обсебването и унищожаването на намиращото се в недвижимия имот движимо имущество и храна, както и умъртвяването на домашния му любимец ; 4/ сумата 70 000 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, поради намаляване на личното му имущество, вследствие на продажбата на колесен трактор У. 1634 с рег.№ Вр 26 95 ЕА ; 5/ сумата 545 000 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможност да експлоатира трактора си в периода 15.10.2004 г-1.6.2006 г ; 6/ сумата 26 000 лв, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на опетняване на паметта и волята на починалите му родители-И. и Й. Б., при разваляне на договор за доброволна делба в производството по образувано гр.дело №829/2004 г на В. ; 7/ сумата 26 000 лв представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, вследствие на злепоставянето му пред Д. Д., [фирма] и нотариус Ц. З., при разваляне на договор за покупко-продажба, сключен с Д. Д. ; 8/ сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие злепоставяне на ищеца пред семейството му и съседите на Т. Б., влошаване на здравословното му състояние и др. при насочване на изпълнението върху имотите на Т. Б..
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение в тези части е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответниците по касационната жалба А. М. С. и [фирма] [населено място] не вземат становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни.
По първия от исковете съдът е приел, че продажбата на имота е извършена при продажна цена от 50 000 лв от синдика на [фирма]-М. Б..Съгласно разпоредбата на чл.663 ал.3 от ТЗ синдикът дължи на длъжника и на кредитора обезщетение за виновно причинени вреди при осъществяване на правомощията си.Затова не би могло да се търси отговорност от кредитора за действия, които в производството по несъстоятелност са в компетентност на синдика. Посочените от Б. ответници в качеството на кредитор и представляващ кредитора не могат да отговарят за причинените на ищеца вреди, вследствие на продажбата на недвижимия му имот, включен в масата по несъстоятелност.На следващо място исковете за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 30 271 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, поради намаляване на личното имущество на касатора, вследствие обсебването, съдът е приел следното : Отговорност за търпени от ищеца вреди от обсебване и унищожаване на намиращите се в имота вещи, следва да носи лицето, което ги е унищожило или лицето, възложило извършването на действията, а ако това е станало по време на изпълнение на задълженията на назначения пазач-от последния.В случая е недоказано по делото, че процесните движими вещи са обсебени или унищожени от лица, на които [фирма] или А. С. са възложили работата, или на които тези вещи за предадени за пазене.Съгласно представен протокол от 16.4.2004 г на синдика на [фирма] и на съдия изпълнител при СРС, последните са констатирали, че имущество поверено за пазене на пазач Ю. Д., сред което и описани движими вещи в имота са, се намирали в състоянието, в което са били предадени на пазача, а за други движими вещи, също предадени на пазене, били представени документи, установяващи предаването им на купувачи.Следователно липсва виновно противоправно поведение на двамата ответници, което да е причинило твърдените от ищеца вреди. На следващо място : установено от доказателствата по делото, че с определение от 8.10.2004 г по т.д. № 788/2001 г по описа на ОС-Враца е разпоредено да се извърши запечатване на собствения на [фирма] колесен трактор „У. 1634“ с рег. [рег.номер на МПС] , след което да бъдат предприети от синдика действия по извършване на опис и оценка, за осребряване на имуществото по реда на чл.716 и сл.от ТЗ.При това положение не може да се приеме, че са извършени конкретни действия от ответника А. С. или друг служител на ответното дружество, свързани с продажбата на тази вещ в производството по несъстоятелност са довели до намаляване на имуществото на касатора със стойността на трактора и пропуснатите ползи от експлоатацията му.
На следващо място.Установено е от доказателствата по делото, че с решение № 273 от 11.4.2007 г по т.д. № 1040/2006 г по описа на ВКС е бил обявен за нищожен по отношение на кредиторите на обявения в несъстоятелност [фирма] договор за доброволна делба от 12.11.2002 г, сключен между Д. И. Б. и К. И. Б., по предявен от синдика иск по чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ.Предявяването на такъв иск не може да се квалификира като противоправно действие.Още повече при уважаване на иска, както е в този случай лицето, за което съдебното решение е било неблагоприятно не би могло да търси обезщетение от предявилия иска.
На следващо място.Въззивният съд е приел, че не може да бъде формиран извод за противоправно поведение от страна на ответниците, което да е в причинна връзка с злепоставянето на ищеца пред семейството му, пред съседите на Т. Б. и да е довело до влошаване на здравословното му състояние поради което и този иск е отхвърлен като неоснователен.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК се подържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо.Поставен е следния материално правен въпрос, за който се сочи, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. „Може ли да се търси обезщетение за причинени на длъжника вреди от единствения кредитор в производството по несъстоятелност, когато синдикът в изпълнение на процедурата по чл.717 от ТЗ е изпратил уведомително писмо и е поискал становище и решение на Общото събрание за извършване на продажбата на недвижим имот и движими вещи, съобразно правомощията на Общото събрание на кредиторите по чл.677 ал.1 т.8 от ТЗ, като поради липса на други кредитори съгласието е искано само от единствения кредитор, който се е съгласил и е взел изрично решение за продажба на имот на длъжника, на цена няколко пъти по ниска от пазарната му и имотът е продаден в нарушение на чл.717ж от ТЗ, ред. ДВ бр.58/2003 г, действала към момента на вземане на решението за продажба, съгласно която е следвало да се проведе нов търг с явно наддаване с начална цена 50 на сто от оценката.“
По заявените касационно основания.
Обжалваното решение е допустимо като постановено от компетентен съд, който се е произнесъл по предявените от касатора обективно съединени искове.
Настоящият състав намира, че изведения от касатора въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело поради което не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Този въпрос не е подготвил в никаква степен формирането на решаващите изводи на съда.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 758 от 4.12.2014 г, постановено по гр.дело № 791/2014 г на Пловдивски апелативен съд, 2 граждански състав, с което е потвърдено решение № 853/10.2.2014 г по гр.дело № 3993/2008 г на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.