О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1345
София 28.11.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4881 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г.” срещу решение № 135 от 7.05.14г.по в.гр.дело № 161/14г.на Ловешкия окръжен съд,с което е потвърдено решение № 475 от 18.12.13г.по гр.дело № 2211/13г.на Ловешкия районен съд в частта,с която е уважен иска на А. В. Т. с правно основание чл.211 ал.5 и ал.6 ЗМВР за заплащане на извънреден труд за периода от 30.11.09г.до 30.11.12г.,както и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Поставя за разглеждане въпросите: 1. следва ли 4-те часа време на разположение в рамките на 24-часово дежурство да се отчитат като част от работното време; 2.при работа на смени включват ли се почивките за хранене в работното време,съответно следва ли да се отчитат и заплащат като извънреден труд.
Ответникът по жалбата А. Т. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на жалбата до касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Поставеният първи въпрос в изложението се отнася до спорните между страните по делото 4 часа,извън 20 часовата постова служба,в рамките на даваните 24-часови дежурства,съставляват ли и следва да се отчитат като част от работното време,за което се дължи и съответното възнаграждение.Към изложението на касатора ГДИН не са приложени посочените в него съдебни решения,с които обосновава твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика.Както е разяснено и в ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК страната,която твърди наличие на противоречива практика,трябва да докаже това свое твърдение,като представи копия от съдебни актове,които са влезли в сила.
Липсва обосноваване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с оглед твърдението на жалбоподателя за наличие на съдебна практика по поставения въпрос.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съд.Посоченият в изложението въпрос: при работа на смени включват ли се почивките за хранене в работното време,съответно следва ли да се отчитат и заплащат като извънреден труд, не е разрешаван от въззивния съд.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора касационно обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения настоящият състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 135 от 7.05.14г., постановено по в.гр.дело № 161/14г.на Ловешкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.