3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
София, 25.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3215 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. Г. чрез адв.П. Д. срещу решение № 68 от 7.04.16г., постановено по в.гр.дело № 60/16г.на Габровския окръжен съд.С него е отменено решение № 16 от 2.02.16г.по гр.дело № 901/15г.на Севлиевския районен съд в осъдителната част и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от същата страна против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 КТ вр.с чл.242 КТ за заплащане на сумата 8206.37 лв,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.август 2012г.до м.юни 2014г., и чл.86 ЗЗД за сумата 146.57 лв – обезщетение за забава.
Жалбоподателят поддържа,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.За обосноваване на основанието за противоречива практика по въпроса за характера на РКО като разписка по смисъла на чл.270 ал.3 КТ е приложено е решение № 201 от 18.06.13г.по гр.дело № 235/13г.на Габровския окръжен съд.
В писмен отговор ответникът по жалбата [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че страните по делото са били в трудово правоотношение,по силата на което ищецът М. Г. е работил като шофьор на товарен автомобил/международни превози/,с основно месечно възнаграждение в размер на 270 лв,увеличено в размер на 414 лв с допълнително споразумение № 36/29.06.12г.Със заповед № 54 /3.06.14г.на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ,считано от 3.06.14г.За да отхвърли иска по чл.128 КТ въззивният съд е приел,че за процесния период дължимото трудово възнаграждение е изплатено на ищеца с разходни касови ордери,осчетоводени в счетоводството на ответника.От заключението на съдебно-почерковата експертиза било установено,че подписите в графа ”получил сумата”на процесните РКО са положени от М. Г..От показанията на св.Н.,служител при ответника,които съдът е кредитирал,е прието,че по нареждане на управителя на дружеството авансово били изплащани работните заплати на ищеца с РКО,след което свидетелката ги уравнявала до изчистване на всички месеци.
Посоченият от жалбоподателя въпрос :дължи ли се авансово плащане за бъдещ,неположен труд по устна уговорка,след като в трудовия договор е уговорено плащане до 30-то число на следващия месец,не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Въззивният съд е изложил съображения,че няма пречка авансово да се изплащат суми за работни заплати при съгласие на страните,а в случая ищецът е приел сумите,изплатени с ордерите,като собственоръчно ги е подписал.Този извод на съда е в съответствие с чл.270 ал.2 КТ,според който трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,доколкото не е уговорено друго.Разпоредбата на закона е ясна и конкретна,и не се нуждае от тълкуване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът за доказателствената стойност на разходния касов ордер и може ли да се приеме за разписка,удостоверяваща плащането на трудовото възнаграждение по реда на чл.270 ал.3 КТ е разрешен от въззивния съд при съобразяване със задължителната практика на ВКС,на която се е позовал /решение № 141 от 30.11.10г.по гр.дело № 2517/08г.на ІV г.о./ и с която практиката на съдилищата е уеднаквена.За пълнота следва да се отбележи,че от приложеното от касатора решение на Габровския окръжен съд не се установява наличие на противоречива практика по поставения въпрос,тъй като в него е прието,че представените по делото РКО са неистински,каквато не е настоящата хипотеза.В цитираното по –горе решение на ВКС е посочено,че по силата на разпоредбата на чл.270 ал.3 КТ получаването на трудови възнаграждения от работника се доказва с подписа му във ведомостта,както и срещу разписка. Носещите личния подпис на ищеца разходни касови ордери,установяващи получаване на суми от работодателя няма пречка да се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл.270 ал.3 КТ.Щом ищецът е получил сумите по тези ордери ,в негова тежест е да установи и да докаже основанието,на което ги е получил.В този смисъл е и решение № 89 от 29.03.13г.по гр.дело № 558/12г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 555 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 68 от 7.04.16г. постановено по в.гр.дело № 60/16г.на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Д. Г. от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] /адрес/ сумата 555 лв/петстотин петдесет и пет /разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.