6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 22.04.2014г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 994/2014г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 17.10.2013г. по гр.д.№450/2013г. на ОС Враца, с което са уважени искове с правно основание чл.288 ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателите З. Е. И. и А. Е. А., чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 25.03.2013 год. по гр.д.№ 746/2012 год. на Белослатинския районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените против З. Е. и А. Е. искове за размер над 300,00 лева до пълните предявени размери от 9000,00 лева, е осъдил З. Е. да заплати на С. С. допълнително сумата 8 700 /осем хиляди и седемстотин/ лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчка от 22.08.2011 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 06.08.2012 год. до окончателното й изплащане, както и А. Е. да заплати на С. С. допълнително сумата 8 700 /осем хиляди и седемстотин/ лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчка от 22.08.2011 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 06.08.2012 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 529,33 лева, представляваща разноски за държавни такси пред двете съдебни инстанции, съобразно уважената част от исковете. Със същото решение, като е потвърдил частично първоинстанционното решение, съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД над размер от 21,99 лева до пълните им предявени размери от по 208,06 лева.
Съдът е приел за установено, че на 02.05.2011г. около 9:00 часа в [населено място], управлявайки товарен автомобил „И.“, модел „М.“ с рег. [рег.номер на МПС] , В. С. е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП, при което е причинена смъртта на Е. М., а жалбоподателките – ответници по иска З. и А. Е. са наследници на последния – дъщери.
Установено е по делото, че на 22.08.2011г. между Е. В., действащ като пълномощник на своята майка А. Е. и адвокат С. С. е сключен договор за поръчка, по силата на който последната е възложила на ищеца да извърши следните действия във връзка с ПТП на 02.05.2011г., при което е причинена смъртта на баща й: да окаже съдействие и да набави необходимите документи за предявяване на претенция за получаване на застрахователно обезщетение от застрахователното дружество; да предяви претенция за получаване на застрахователно обезщетение пред застрахователното дружество, да води преговори за сключване на споразумение за изплащане на застрахователното обезщетение; да подпише споразумение за получаване на застрахователно обезщетение от застрахователното дружество от името и за сметка на доверителя след изрично негово писмено съгласие с определеното му застрахователно обезщетение; да заведе и води гражданско дело срещу застрахователното дружество за получаване на застрахователно обезщетение. Прието е, че А. Е., в качеството си на доверител, е поела задължение да заплати на довереника възнаграждение, както следва: при подписване на споразумение със застрахователното дружество, без да е водено гражданско дело, възнаграждение в размер на 20% от присъденото обезщетение, дължимо при реалното получаване на обезщетението от застрахователното дружество; при водене на гражданско дело срещу застрахователното дружество – възнаграждение в размер на 30% от присъденото обезщетение, като сумата се изчислява и дължи при реалното получаване на обезщетението от застрахователното дружество, като двереникът не дължи плащане на възнаграждение или възстановяване на разходи, ако не получи застрахователно обезщетение. Договорено е плащането на възнаграждението да бъде извършено в 10 дневен срок след отчитане на изпълнението на поръчката. Установено е по делото, че на същата дата – 22.08.2011г. е сключен и договор за поръчка между адв.С. С. и жалбоподателката З. Е., съдържащ същите уговорки.
Прието е за безспорно, че сключването на договорите за поръчка е съчетано с подписването на пълномощни, с които ответниците упълномощават адв. С.С. с конкретни правомощия във връзка с уреждането на правоотношенията, възникнали вследствие смъртта на баща им при ПТП на 02.05.2011г, между които право да предявява претенции пред застрахователни компании и Гаранционен фонд във връзка с получаване на застрахователно обезщетение, право да ги представлява и защитава по досъдебни производства, прокурорски преписки и съдебни производство и др.
От приложения протокол от съдебно заседание, проведено на 05.10.2011г. по нохд № 447/2011 год. по описа на Врачанския окръжен съд, е прието за установено, че наказателното производство е приключило със споразумение, одобрено от съда на основание чл.382, ал.7 НПК, по силата на което В. С. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, ал.1, бук.“а“, пр.2, бук.“б“, пр.1 вр. с ал.1 вр. чл.342, ал.1 НК и му се налага наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“.
От представени по делото доказателства се установява, че ищецът-ответник по жалба, на 27.10.2011г. е депозирал пред ЗАД [фирма], [населено място] молба от името на жалбоподателиките, с която е придложил на застрахователя постигане на извънсъдебна спогодба и заплащане на обезщетение в общ размер от 240 000 лева /по 120 000 лева на всяка от наследниците/ за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумите, като към нея са приложени заверени копия от констативен протокол за ПТП с пострадали лица; протокол за оглед на местопроизшествие, албум, автотехническа експертиза, постановление за привличане на обвиняем, протокол от съдебното заседание по нохд № 447/2011г. по описа на ОС Враца, препис-извлечение от смъртен акт № 6/04.05.2011 г. и 3 броя пълномощни. Установено е, че въз основа на така подадената молба е образувана преписка по щета по застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена от [фирма], с която е застрахована отговорността на водачите на товарен автомобил марка „И.“, с рег. [рег.номер на МПС] . С молба от 16.11.2011г. адв.С. е представил поисканите от застраховатерля допълнително оригинали на удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за смърт, като е отбелязал в молба, че застрахователят няма право да иска представянето на други пълномощни, тъй като съгласни чл.25, ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощни, а определеното обезщетение ще бъде получено по банкова сметка .
Установено е, че на 29.11.2011г. застрахователят е изпратил уведомление до адвоката, както и до жалбоподателките, в което посочва, че не са изпълнени изискванията на чл.272 Кодекса за застраховането /КЗ/ за представяне на всички необходими документи и сведения за определяне на застрахователно обезщетение и неговото изплащане, тъй като липсват документи и други доказателства за духовната близост и претърпените от наследниците болки и страдания, както и нотариално заверени подписи на представените пълномощни, поради което няма законово основание за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение по щета № [ЕГН]/27.10.2011г и след получаване на този отказ, адв.С.. е депозирал в Софийския градски съд 2 броя искови молби от името на жалбоподотелките, с които предявява искове против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 120 000 лева за всяка от тях, претърпени вследствие непозволено увреждане. Прието е, че въз основа на тези искови молби са образувани гр.д.№ 16685/2011г. и 16686/2011г. по описа на ГС София, ответното застрахователно дружество е депозирало отговори в срока и по реда на чл.131 ГПК, след които на основание чл.372, ал.2 ГПК адвокътът е представил допълнения към исковите си молби, с които взема становище по депозираните отговори и прави допълнителни доказателствени искания.
Прието е за установено по делото, че на 03.04.2012г. жалбоподателките са представили пред застрахователя писмено изявление, че оттеглят поръчката и прекратяват договора си с адв.С. като са изпратили и уведомления до адв.С., в които заявяват, че оттеглят пълномощията си във връзка с предявените от тяхно име претенции за изплащане на застрахователно обезщетение. Установено е, че на същата дата – 03.04.2012г. жалбоподателките са сключили спогодба със [фирма], по силата на която застрахователят се задължава да им изплати общо 90 000 лева /по 45 000 лева за всяка от тях/, представляваща обезщетение за всички претърпени вреди от настъпилото на 02.05.2011 год. застрахователно събитие – ПТП, при което е починал баща им, като от приети по делото преводни нареждания, се установява, че обезщетенията по спогодбата са изплатени на ответниците. С нотариално заверени молби от 03.04.2012г. жалбоподателките на основание чл.233 ГПК са направили откази от предявените от адв.С. искове против застрахователното дружество.
При тези факти съдът е приел, че страните са били в облигационни правоотношения, произтичащи от сключени помежду им договори за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД, като предметът на тези договори се свежда до извършване на фактически и правни действия, свързани с осигуряване на застрахователно обезщетение за причинените на доверителите вреди, произтичащи от застрахователно събитие – извършено ПТП на 02.05.2011 год., при което е настъпила смъртта на баща им. Прието е, че страните страните са уговорили заплащането на възнаграждение, съгласно изискванията на чл.286 ЗЗД. Изложени са съображения за това, че доколкото изпълнението на част от действията по договорите /напр. воденето на граждански дела срещу застрахователя/ изисква адвокатска правоспособност и тези договори са сключени с ищеца именно в качеството му на адвокат, то приложими са и специалните правила на Законаза адвокатурата /ЗА/ относно заплащането на възнаграждение. Посочено е, че съобразно разпоредбата на ал.1 от чл.36 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а според ал.4 това възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, като в конкретния случай в е уговорено именно при условията на чл.36, ал.4 ЗА, като размерът му е определен по ясен и непротиворечив начин – 20% от застрахователното обезщетение, когато същото е получено вследствие извънсъдебно споразумение със застрахователя, и 30% от присъденото по съдебен ред застрахователно обезщетение. Прието е, че сключените между страните договори са прекратени, поради оттегляне на поръчката, каквато възможност изрично е предвидена както в самите договори – чл.8, бук.“б“, така и в разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗА.
Позовавайки се на разпоребдата на чл.288, ал.1 ЗЗД съдът е приел, че принципната възможност на доверителя при договора за поръчка във всеки един момент да оттегли поръчката, не го освобождава обаче от задължението да заплати на довереника направените разноски и уговореното възнаграждение като в случая е приложима и разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗА, според която при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.
От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че в изпълнение на поетите с договорите за поръчка задължения, адв.С. е набавил необходимите документи и е предявил претенция пред застрахователя за получаване на застрахователни обезщетения, водил е кореспонденция със застрахователя във връзка със заявената претенция и след получен отказ от страна на застрахователя е завел граждански дела за получаване на обезщетения от застрахователя. При тези данни, въззивният съд е счел, че адвокакът добросъвестно е изпълнил поетите от него задължения по сключения договор за поръчка, действал е в защита на интересите на доверителите, ползвал е предоставените му с договора права, извършил е необходимите фактически и правни действия във връзка с изпълнение на договорите и съобразно своята практика и професионален опит е претендирал в полза на доверениците си дължимото обезщетение.
Съдът е приел, че по делото няма доказателства жалбоподателките – ответници по иска да са предприели допълнителни действия, освен гореизброените от адвокат С.., които да са довели до сключване на окончателното споразумение със застрахователя и фактът, че не е участвал при подписването на спогодбата е следствие от оттеглянето на поръчката, а не от негово виновно поведение. Приел е също така, че жалбоподателките неоснователно са оттеглили поръчката и пълномощията си от адв.С. поради което и на основание чл.26, ал.2 от ЗА и чл.288, ал.1 ЗЗД му дължат заплащане на уговореното в чл.4, ал.1, пр.1 от договорите възнаграждение в размер на 20% от получените по извънсъдебен начин застрахователни обезщетения, което в случая възлиза на 9 000 лева, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло. Счел е , че тези суми следва да бъдат присъдени ведно със законните лихва, считано от предявяването на исковете – 06.08.2012г. до окончателното им изплащане. Приел е, че не са налице основания за уважаване на предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД – за присъждане на обезщетения за забавено плащане в размер на по 208,06 лева.
В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: при оттегляне на поръчката по-рано дължи ли се заплащане на цялото възнаграждение или само за работата, свършена до момента на оттеглявено и налице ли е неточно изпълнение на договора за поръчка когато адваката не е излолнил сам поръчката. Представят решение от 13.12.2011г. по гр.д.№1488/2010г., ІІІ,т.о. на ВКС и решение от 30.06.2010г. по гр.д.№740/2009г., І т.о. на ВКС, в които е прието, че се дължи възнаграждение само за извършената работа при оттегляне на поръчката. Поддържат, че е са налице основания по чл.280, ал.,1, т.1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателките въпроси и на сочените от тях основания. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в постановено по реда на чл.290 решение № 495 от 25.06.10г. по гр.дело № 1669/09г.на ВКС, ІІІ г.о. и в представената от жалбоподателките практика. В практиката се приема, че основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка – чл.2 ЗА, чл.24 ЗА и чл.36 ЗА, както и че в случай, че е уговорено заплащане за поръчката, възнаграждение се дължи и когато поръчката бъде оттеглена, както и ако изпълнението на поръчката е станало невъзможно, но само за извършената работа. Съдът именно в съответствие с тази практика е приел, че на ответника по жалба-ищец в производството се дължи заплащане на договорено възнаграждение за извършена работа.
Практиката, по поставените от жалбоподателите въпроси не е противоречива, нито неправилна, което да налага допускане на касационно обжалване за нейното изменение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.10.2013г. по гр.д.№450/2013г. на ОС Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: