О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София 25.03.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7004 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] /в несъстоятелност/ срещу решение № 1033 от 17.05.13г., постановено по в.гр.дело № 1246/13г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 532 от 14.02.13г.по гр.дело № 19923/10г.на Варненския районен съд.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от М. К. К..
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Приложени са определения на ВКС,постановени по реда на чл.288 ГПК,с които не е допуснато касационно обжалване.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба чрез адв. Г. Т. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 416 от 27.10.10г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца М. К. от длъжността „ръководител звено информационно обслужване” в [фирма] – В., на основание чл.331 КТ – по предложение на работодателя срещу обезщетение съгласно постигнато споразумение между страните,е незаконосъобразна.Установено е,че предложението от работодателя е отправено на 27.10.10г.и върху същото е положен ръкописен текст от работника,че е прието.В атакуваната заповед е посочено,че трудовият договор се прекратява,считано от 28.10.10г. Направен е извод,че съответно крайната дата на срока за плащане,предвиден в чл.331 ал.3 КТ, е 28.11.11г.Прието е за установено,че плащането е извършено,но по –късно – на 30.11.10г.Ето защо съдът е приложил императивната разпоредба на чл.331 ал.3 КТ и е приел,че уволнението е незаконно поради отпадане на основанието за извършването му с неплащане на уговореното обезщетение в предвидения 1- месечен срок.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия.За да обоснове твърдението си за наличие на противоречива практика касаторът е представил две определения на ВКС,постановени по реда на чл.288 ГПК.Определението по чл.288 от ГПК,с което съставът на ВКС се произнася по допускане на касационното обжалване,няма правната характеристика на съдебен акт,с който съставът на ВКС се произнася по същество на касационната жалба.Въпросите,които стоят за разглеждане в тази задължителна предварителна фаза на касационното производство,са извън предмета на делото между страните.Във фазата по допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна,нито решаваща,а е специфична правораздавателна дейност по селекция на касационните жалби в зависимост от посочените в чл.280 ал.1 ГПК критерии.Ето защо формирането на правни изводи по обуславящи изхода на конкретното дело материалноправни и/или процесуалноправни въпроси в определение по чл.288 ГПК,които влизат в противоречие с тълкуването,дадено във въззивното решение, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.Първите три въпроса,формулирани в изложението, се свеждат до това как се изпълнява задължение по банков път.При извършено по безкасов път плащане приложение намира разпоредбата на чл.75 ал.3 ЗЗД,като задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.Даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос съответства на процесуалното правило за разпределение на доказателствената тежест и на материалноправната норма на чл.75 ал.3 ЗЗД.
Въпросът допустимо ли е при получаване веднъж на реално обезщетение по чл.331 КТ работникът повторно да претендира обезщетение и представлява ли тази претенция неоснователно обогатяване не е предмет на разглеждане в настоящото производство,а е предмет на друго производство.
Не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото и въпросът: допустимо ли е при обявяване със съдебно решение в несъстоятелност на търговско дружество и прекратяване на дейността му,впоследствие работникът да бъде възстановен на заеманата длъжност.В случая ответното дружество е обявено в несъстоятелност,но не е прекратено като юридическо лице.Освен това съдебната практика трайно и непротиворечиво приема,че искът за възстановяване на работа следва да се уважава,щом се установи неговата допустимост и основателност и в случаите,когато междувременно предприятието е закрито.Вярно е,че при закриване на предприятието ще се окаже невъзможно реалното връщане на работника или служителя на предишната работа,но и при това положение за него настъпват известни благоприятни последици.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Не следва да се присъждат в полза на ответника по жалбата разноски за тази инстанция,въпреки че са поискани,тъй като не са представени доказателства,че такива са направени.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1033 от 17.05.13г., постановено по в.гр.дело № 1246/13г.на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.