O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
София, 16.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4102 /2014г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 16480/06.06.2014 г. на В. и Д. Х. чрез процесуалния им представител адв. А. П., наименована касационна жалба, срещу определение № 1493/ 22.05.2014 г. на Варненски окръжен съд по ч.гр.д. № 982/ 2014 г., с което тяхна частна жалба вх. № 8727 / 04.04.2014 г. срещу протоколно определение от 01.04.2014 г. на Варненски районен съд по гр. д. № 5800/2013 г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото прекратено.
Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, искат неговата отмяна и произнасяне по същество.
Ответниците по жалбата, в отговор чрез процесуалния си представител адв. М. Т., оспорват нейната основателност.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 3 ГПК, от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване съдебен акт, така се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:
За да остави частна жалба вх. № 8727/04.04.2014г. без разглеждане и прекрати производството по делото, Варненският окръжен съд е приел, че тя е насочена срещу неподлежащо на самостоятелен инстанционен контрол определение на първоинстанционния съд. Приел е още, че определението, с което се отказва допускане изменение на размера на предявения иск, е такова по движението на делото, а не преграждащо неговото развитие , нито попада в категорията определения, за които законът изрично е посочил , че подлежат на обжалване и законосъобразността му се проверява при обжалване на решението.
Тези изводи на въззивния съд, в това число и решаващият, са неправилни. Те противоречат на задължителната, уеднаквена по реда на чл. 292 ГПК чрез тълкувателно решение съдебна практика, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.
Производството пред Варненски окръжен съд по ч.гр.д. № 982/ 2014г. е образувано по частна жалба срещу първоинстанционното определение от ОСЗ от 01.04.2014г. по гр. д. № 5800/2013г., с което Варненският районен съд е оставил без уважение искане на жалбоподателите за изменение на предявените от тях обективно съединени искове по чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чрез увеличение на размера им.
Изменението на иска е процесуална възможност предоставена на само на ищеца, чрез чието упражняване той може да предизвика изменение в индивидуализиращите процесуалното правоотношение белези, като извършените до момента съдопроизводствени действия запазват значението си. Изменението на иска може да се реализира в няколко проявни форми- на основанието, на петитума , на страната , на размера ( чл. 214 ГПК, чл. 228 ГПК). Изменението на размера на иска може да се прояви било като намаление, било като увеличение. Когато се иска увеличение на размера на иска, сме изправени пред хипотеза на предявяване на един нов, допълнителен иск относно част от същото спорно материално право, която не е заявена с първоначално предявения. Към увеличение на размера на иска ищецът прибягва било когато първоначалният иск е предявен за част от спорното право(частичен иск) , било когато е допуснал грешка в размера му. Съгласно приетото в т. 7, „б” от тълкувателно решение №1/2013г., обявено на на 09.12.2013г., по т.д. № 1 / 2013г. ОСГТК на ВКС определението, с което се отказва увеличение на размера на иска, когато същият не е бил предявен като частичен, какъвто е и настоящият случай, подлежи на самостоятелен инстанционен контрол чрез частна жалба. Съобразно мотивите на посоченото тълкувателно решение това определение е преграждащо по смисъла на чл.274, ал. 1, т. 1 ГПК защото е пречка ищецът да предяви отделен иск за разликата над първоначално предявената част от спорното материално право предвид забраната да се образува втори процес по вече висящ или разрешен със сила на пресъдено нещо правен спор. Щом спорното право е предявено , без да е указано, че се претендира само част от него, предмет на делото става цялото спорно право.Съображението е , че ако се установи, че материалното право не съществува в по-малкия си размер, по аргумент за по-силното основание, то не може да съшествува и в по-големия размер. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпострират и върху размера на материалното право защитавано чрез иск, а тя от своя страна е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка и отделно образуваното производство за разликата в размера над вече заявеното или присъденото, би било недопустимо, освен ако ищецът изрично е посочил с исковата си молба, че предявява спорното право до определен размер т. с. частичен иск.
Практиката, на която Варненският окръжен съд се е позовал и посочил в подкрепа на изводите си е частично неотносима, а в останалата си част незадължителна и постановена преди приемане на тълкувателно решение №1/2013г. по т.д. № 1 / 2013г. ОСГТК на ВКС.
Искането на жалбоподателя ВКС да се произнесе по същество по подадената пред окръжния съд частна жалба като допусне изменение на размера на иска е неоснователно, тъй като предмет на настоящето производство е процесуалният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд , а именно за нейната допустимост.
Така мотивиран , Върховният касационен съд на РБ, IV- то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1493/22.05.2014г. на Варненски окръжен съд по ч.гр.д. № 982/ 2014г..
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за разглеждане по същество на частна жалба вх. № 8727/ 04.04.2014г. срещу протоколно определение от 01.04.2014 г. на Варненски районен съд по гр. д. № 5800/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: