О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София 05.06.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1565 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез адв.Д. П. срещу решение № 202 от 12.12.13г., постановено по в.гр.дело № 443/13г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 30 от 31.07.13г.по гр.дело № 26/13г.на Окръжен съд – Търговище. С него жалбоподателят е осъден да заплати на Е. Ф. Ю. и на Д. Ф. Ю.,действащ със съгласието на своята майка Н. А. И. сумата от по 35 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в душевни болки и страдания,причинени от смъртта при трудова злополука на техния баща Ф. Ю. Х.,на основание чл.200 КТ,ведно със законната лихва от деня на увреждането – 9.01.12г.до окончателното изплащане на сумите.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложено е решение № 348 от 11.10.11г.на ВКС по гр.дело № 387/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба чрез адв.Е. К. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че наследодателят на ищците Ф. Ю. Х. е работил по трудов договор с ответника на длъжност”шофьор на товарен автомобил”На 9.01.12г.е претърпял пътна злополука на територията на К. В.,в резултат на която загинал.От данните на полицейския доклад,изготвен от полицията в Ч.,съдът приел за установено,че пред автомобила,управляван от пострадалия се е движила друга товарна композиция.Шофьорът на другия камион внезапно намалил скоростта си заради забелязан от него инцидент на пътя.Пострадалият не е могъл да реагира своевременно и се е ударил в движещото се пред него превозно средство.От назначената автотехническата експертиза било установено,че наследодателят на ищците се е движил със скорост в рамките на позволената,но не е съобразил действията си с конкретната пътна обстановка и не е осигурил необходимата дистанция,а освен това не е използвал обезопасителните колани в автомобила.По делото са събрани гласни доказателства за претърпените от ищците неимуществени вреди от загубата на техния баща.
При тези данни по делото е направен извод,че са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране на безвиновната отговорност на работодателя.Съдът е приел,че от страна на пострадалия е налице съпричиняване по смисъла на чл.201 ал.2 КТ,което е определил на 30 %. По отношение размера на дължимите обезщетения е преценил,че искът е основателен в размер на 50 000 лв и като е отчел приетото съпричиняване в размер на 30% е присъдил по 35 000 лв на всеки един от ищците обезщетение за доказаните неимуществени вреди.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая на поставения от касатора процесуалноправен въпрос:допустимо ли е във въззивното производство решаващият съд да направи фактически констатации и правни изводи,без да обсъди всички доказателства и твърдения на страните, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил относимите към спора доказателства и доводите на страните.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е формирал вътрешното си убеждение,може да опорочи фактическите,а не правните изводи на съда и съответно не е основание за допустимост на касационното обжалване,а подлежи на проверка по реда на чл.293 ГПК,но само при допусната касация.
Въпросът: допустимо ли е работодател да бъде осъден да заплати сума в общ размер 70 000 лв единствено поради факта ,че е собственик на превозното средство,управлявано от Ф. Х.,причинил настъпилите вредни последици в резултат на собственото си противоправно и самонадеяно поведение, не е обусловил правните изводи на въззивния съд.Това е така,защото такава фактическа обстановка не е приета.Въззивният съд е изложил мотиви,че следва да се ангажира безвиновната отговорност на ответника по чл.200 КТ в качеството на работодател,който обаче в случая не е спазил задълженията си за осигуряване на безопасни условия на труд,като не е провел необходимия инструктаж,изискуем по силата на съответните нормативни актове. Изрично е посочено,че изключване на отговорността му е възможно само когато пострадалият е действал умишлено,а в случая такъв извод не може да бъде направен.По въпроси,които не са от значение за изхода на делото,касационно обжалване не следва да се допуска.
Въпросът : какъв е начинът за определяне на степента на доказано съпричиняване от страна на работника с оглед правилното приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД е разрешен в съответствие с приложеното решение № 348 от 11.10.11г.по гр.дело № 387/10г.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че при трудовата злополука обаче обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност е неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с посоченото решение.Въззивният съд е отчел допуснатото от пострадалия съпричиняване при допусната груба небрежност и е намалил отговорността на работодателя.Преценката на степента на съпричиняване е въпрос на вътрешното убеждение на съда,която не е относима към допустимостта на касационното обжалване,а към правилността на решението.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Нормата е цитирана бланкетно ,без обосновка .По поставените въпроси има трайна практика,която не се налага да бъде променена.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 202 от 12.12.13г., постановено по в.гр.дело № 443/13г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.