О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр.София, 15.04.2016 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр.д. № 1485 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 472 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 826/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено определение № 4960 от 02.11.2015 г., постановено по същото дело и е осъден въззивника по делото И. М. М. да заплати на М. Б. А. направените пред въззивна инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Недоволен от постановеното въззивно определение е жалбоподателят И. М. М., действащ чрез процесуалния си представител адв. Р. Х., който го обжалва в срок по съображения за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че молбата за допълване на въззивното определение в частта за разноските, подадена от М. А., по която се е произнесъл въззивния съд, не е постъпила в срок и съдът не е разполагал с правомощието да я разгледа по същество. Поддържа се, че към момента на подаване на отговор на въззивната жалба не е бил представен списък за разноски по чл. 80 ГПК, а това е сторено едва с молба от 12.11.2015 г. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
В писмен отговор ответникът по жалбата М. Б. А., действаща чрез адв. Л. С., възразява по основателността на жалбата. Навеждат се доводи за недопустимост на жалбата с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Оспорват се твърденията на жалбоподателя, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена извън предвидения за това преклузивен срок. По правилността на въззивния съдбен акт се излага становище в подкрепа на изложените от съда мотиви.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата на въззиваемата по делото от 12.11.2015 г. М. Б. А. представлява молба за допълване на постановеното по делото прекратително определение в частта за разноските, счел е същата за допустима като постъпила в срока за обжалване на определението, а предвид наличието на представен с тази молба списък с разноски е намерил същата за основателна. Съдът е изложил съображения, че тъй като делото е прекратено преди да е проведено открито съдебно заседание поради оттегляне на въззивната жалба от другата страна, ответницата по жалбата и нейният процесуален представител не са имали процесуална възможност да представят доказателства за направените разноски, поради което те могат да сторят това в производството по чл. 248 ГПК. С оглед на тези съображения въззивният съд е допълнил постановеното от него прекратително определение и е осъдил въззивника и сега жалбоподател И. М. М. да заплати на въззиваемата направените по делото за изготвяне на отговор разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Определението е неправилно.
Благоевградският окръжен съд неправилно е приел, че е сезиран молба за допълване на постановеното по делото прекратително определение в частта за разноските. С определението от 02.11.2015 г., с което е прекратено производството по делото, съдът изрично е посочил в мотивите си, че искането на страната за разноски не е подкрепено от съответните писмени доказателства, установяващи извършването на разноските и поради това го е отхвърлил като неоснователно. Тъй като въззивният съд се е произнесъл по разноските, молбата с която се иска ново произнасяне по този въпрос по реда на чл. 248 ГПК е молба за изменение, а не за допълване на определението в частта за разноските, както погрешно е приел съдът. Съгласно задължителните разяснения на т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебно решение /респ. определение/ в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В същия смисъл е и изричният текст на чл. 80, изр. 2 ГПК, който съответно гласи, че страната, която не е представила списък за разноските няма право да иска изменение на постановеното решение в тази му част. Доколкото процесуалният закон отрича субективното право на страната да иска изменение на решението или определението в частта за разноските, молбата му в този смисъл не е следвало да бъде разглеждана по същество от окръжния съд. Съображенията, изложени в обжалваното определение, че страната не е разполагала с процесуална възможност да представи доказателства за извършването им, както и списък по чл. 80 ГПК, тъй като по делото не е проведено открито съдебно заседание, противоречат на разбирането, залегнало в цитираното тълкувателно решение. Правоимащата страна е длъжна да предяви разноските си със съответното процесуално действие, за което се отнасят, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателства за извършването им. Пропускането на тази възможност не може да бъде преодоляно по пътя на изменението на решението или определението в частта за разноските, предвидена в чл. 248 ГПК.
Поради изложеното, определението на Благоевградския окръжен съд като постановено в противоречие с процесуалния закон, следва да бъде отменено. Настоящата инстанция следва да постанови определение по съществото на спора, като молбата за допълване на определение от 02.11.2015г. по гр.д.№826/2015г. на ОС Благоевград с присъждане на направените пред въззивна инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв се остави без разглеждане съгласно задължителните разяснения на т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОТМЕНЯ определение № 472 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 826/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено определение № 4960 от 02.11.2015 г., постановено по същото дело и е осъден въззивника по делото И. М. М. да заплати на М. Б. А. направените пред въззивна инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на М. Б. А. за допълване на определение от 02.11.2015г. по гр.д.№826/2015г. на ОС Благоевград с присъждане на направените пред въззивна инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата за присъждане на разноски, може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаван от му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: