ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 114
София, 28.02. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч. гр.дело № 4 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. С. В. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.И. Х. от АК-П. срещу определение № 2143/28.9.2016 г, постановено по гр.дело № 1821/2016 г на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, пети състав, с което е потвърдено определение № 6053/8.7.2016 г, постановено от Пловдивски районен съд, Четвърти граждански състав по гр.дело № 3731/16 г.С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса в размер на 1099, 53 лв за въззивно обжалване на постановеното по делото решение.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му, както и постановяване на друго, с което искането за освобождаване от държавна такса бъде уважено.
Ответникът по частната жалба Я. Д. Н. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел от фактическа и правна следното : Ищцата в първоинстанционното съдебно производство е подала молба за освобождаване от държавна такса в размер на 1099, 53 лв за въззивно обжалване на постановеното по делото решение, като е приложила декларация за семейно и имотно състояние, както и удостоверение от НОИ.От подадената декларация е установено, че В. притежава идеална част от делбения имот, вдовица е и има постоянен месечен доход от пенсия в размер на 205, 42 лв.Тя няма задължение за издръжка на други лица и въпреки напредналата си възраст не страда от заболяване, което да налага значителни разходи за лечение.През 2013 г В. се е разпоредила с идеални части от имота и видно от представените по делото нотариални актове е получила сумата 11 200 лв като продажна цена, освен това преди 5-6 години е получила сумата 3 000 лв в резултат от разпореждане с недвижим имот в С. България.Предвид изложеното въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл.63 ал.1 б.“б“ ГПК /отм/ за освобождаването й от държавна такса, тъй като жалбоподателката не представлява лице, на което липсват достатъчно средства за заплащане на дължимата по делото държавна такса, още повече получената в резултат на последното разпореждане сума от 11 200 десетократно надвишава размера на държавната такса.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Представени са две определения № 1048 от 30.12.2004 г на ВКС по ч.гр.дело № 754/04 на Четвърто ГО, Гражданска колегия, постановено по реда на чл.254 ГПК и определение на Варненски окръжен съд от 3.5.2012 г по ч.гр.дело № 1291/12 г, постановено по реда на чл.213 и сл. ГПК /отм/.В изложението към частната жалба се съдържа твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по въпроса за правото на страната да бъде освободена от държавна такса след извършване на преценка за това има ли страната възможност да я заплати.Посочено е, че отговорът на въпроса би имал значение за точното развитие на правото и прилагането на закона.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е преповторил единствено съдържанието на частната жалба, без да формулира прецизно правен въпрос.Освен това по приложението на чл.63 ал.1 „б.“ ГПК /отм/ и чл.83 ал.2 ГПК е налице създадена задължителна съдебна практика на която обжалваното определение не противоречи, тъй като въззивният съд стриктно е изследвал и анализирал всички предпоставки за освобождаване на жалбоподателката от държавна такса и е формирал мотиви, съобразени изцяло с процесуалния закон и задължителната съдебна практика.Представените от касатора два броя определения не съставляват задължителна съдебна практика и освен това касаят различни хипотези, поради което не могат да обосноват противоречие на обжалваното определение със съдебната практика и процесуалния закон.
Следователно не са налице основанията за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи на ответника сторените от него разноски в това производство в размер на 300 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд , Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2143/28.9.2016 г, постановено по гр.дело № 1821/2016 г на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение, пети състав.
ОСЪЖДА А. С. В. да заплати на Я. Д. Н. на основание чл.78 ал.3 ГПК сторените в това производство разноски в размер на 300 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.