Определение №556 от 29.11.2016 по ч.пр. дело №5007/5007 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 556

София, 29.11. 2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 5007 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Ц. К.-като майка и законен представител на К. К. К., подадена чрез процесуалния й представител адв.Г. И. от САК срещу определение № 408 от 27.10.2016 г, постановено по ч.гр.дело № 3730/16 г по описа на ВКС, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима частната касационна жалба срещу определение № 1164/27.5.2016 г по в.ч.гр.дело № 844/16 г по описа на Окръжен съд-Пловдив.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадения от ищцата формуляр, съгласно Регламент /ЕО/ № 861/2007 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното : Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото се установява следното :
С определение № 2559/22.3.2016 г, постановено по гр.дело № 1776/2016 г, Пловдивски районен съд, Гражданско отделение, 16 граждански състав е отхвърлил молбата на К. К. К., подадена чрез законния й представител И. Ц. К., обективирана в исков формуляр по Регламент /ЕО/ № 861/2007 г за европейска процедура за искове с малък материален интерес, постъпила в Районен съд-Пловдив, с вх.№ 7772/15.2.2016 г и уточнена с формуляри вх.№ 11590/7.3.2016 г, вх.№ 14403/21.3.16 г и е прекратено производството по делото.
С определение № 1164 от 27.5.2016 г по в.ч.гр.дело № 844/2016 г, Пловдивски окръжен съд, 8 граждански състав е потвърдил първоинстанционното определение, като е приел, че Регламент /ЕО/ № 861/2007 г за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес има за цел да опрости и ускори съдопроизводството при искове с малък материален интерес по презгранични дела и да намали разноските за воденето им, като въвежда незадължителен процедурен инструмент, в допълнение на съществуващите възможности в националните законодателства на държавите-членки, както и да улесни признаването и изпълнението на съдебните решения, постановени по предвидената в него процедура.С оглед на тези цели процедурата по Регламента се образува чрез попълване на стандартен исков формуляр и внасянето му в компетентния съд.За улеснение на страните и с оглед изпълнение на целите на Регламента, разпоредбата на чл.15 предвижда, че решението подлежи на изпълнение, независимо от евентуално обжалване, а чл.17 предвижда задължение на държавите –членки да информират Комисията дали по тяхното процесуално право се предвижда процедура за обжалване на такова решение и в какъв срок се внася жалбата, а Комисията осигурява обществен достъп до тази информация.В изпълнение на това в Европейския портал за електронно правосъдие E. justice и в Европейския съдебен атлас по гражданскоправни въпроси, на разположение на страните са предвидените в регламента формуляри и указания за попълването им.За приложението на процедурата в България е предоставена следната информация : 1/ относно компетентни съдилища : районните съдилища са компетентни да постановяват решения по европейската процедура за искове с малък материален интерес, местната подсъдност се определя съгласно правилата на ГПК ; 2/ относно начини за съобщаване : Исковият формуляр А за образуване на производство по европейската процедура може да бъде подаден пряко до районния съд, както и по пощата ; 3/относно съдилищата за обжалване : решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища.Указани са и предпоставките по чл.280 ГПК за допустимост на касационно обжалване пред ВКС.Прието е ,че в случая общата стойност на предявените претенции превишава предвидения в Регламента праг, поради което не попада в материалния обхват на процедурата.Съгласно чл.4 ал.3 от Регламента , когато искът е извън обхвата на Регламента, съдът следва да информира ищеца за това /което в случая е сторено от първоинстанционния съд/.В случай, че ищецът не оттегли иска си, съдът следва да образува производство според съответното процесуално право, приложимо в държавата–членка, в която се провежда процедурата.В случая ищецът не е изпълнил указанията на съда за посочване на надлежен ответник по иска, следователно е било налице основанието за отхвърляне на молбата, съгласно чл.4 ал.4 от Регламента-ищецът не е успял да поправи исковия си формуляр в рамките на определения за това срок.
С обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че подадената срещу въззивното определение на Окръжен съд-Пловдив частна жалба е процесуално недопустима и е оставена без разглеждане.Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв.В случая първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на по 2 000 евро.В случая цената на всеки от исковете е под 5 000 лв, поради което въззивното определение не подлежи на касационен контрол на основание чл.274 ал.4 ГПК вр.чл.280 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Съгласно разпоредбата на чл.19 от Регламент /ЕО/ № 861/2007 г приложимо право към европейската процедура за искове с малък материален интерес е процесуалното право на държавата-членка, в която се провежда процедурата.В Регламента не се съдържат норми, предвиждащи специален ред за обжалване на преграждащото производството определение, поради което законосъобразно е намерила приложение нормата на чл.274 ал.4 ГПК вр.чл.280 ал.2 ГПК.Предявените искове са под законоустановения обжалваем праг, поради което подадената частна жалба е недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 408 от 27.10.2016 г, постановено по ч.гр.дело № 3730/16 г по описа на ВКС, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима частната касационна жалба, подадена срещу определение № 1164/27.5.2016 г по в.ч.гр.дело № 844/16 г по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Scroll to Top