3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр.София,
02.10.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 3720 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение от 17.07.2017г. по гр.д.№384/2017г. на ОС Враца, с което е потвърдено определение от 16.06.2017г. по гр.д.01623/2017г. на РС Враца за връщане искова молба на С. М. Д. поради недопустимост на иска.
Частният жалбоподател С. М. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Моли да се отмени обжалваното определение като неправилно и да се даде ход на исковата му молба.
Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение от 16.06.2017г. по гр.д.01623/2017г. на РС Враца за връщане искова молба на С. М. Д. поради недопустимост на иска. Прието е, че в конкретния случай ищецът е трето лице, както по отношение на упълномощителната сделка, чиято нищожност претендира,така и по отношение на сключения чрез пълномощника договор за дарение. Прието е, че частният жарлбоподател-ищец в производството пред първата инстанция , няма правен интерес от търсената с иска защита, тъй като така предявеният иск за прогласяване недействителност на овластителната сделка е недопустим, без да е предявен иск за оспорване на сключения чрез пълномощника договор. Изложени са съображения за това, че търденият порок на волеизявлението няма никакво правно значение, ако порочно учредената представителна власт не е упражнена, тъй като третото лице би могло да търпи негативни последици не от овластителната сделка, а от сключена въз основа на нея разпоредителна сделка и евентуалното уважаване на предявения иск за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка не би довело до правните последици, с които ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иска, а именно – връщане на имота в патримониума на втория ответник.
Като допълнителни съображения за да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е посочил и неотстраняване на нередовностите в исковата молба, въпреки изричните указания на първоинстанционния съд.
В изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в определението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за наличието на правен интерес от иск за прогласяване нищожност на упълномощителна сделка без да се атакуват сделката, извършена въз основа на това овластяване и за задължението на съда да се произнесе по нищожността на упълномощителната сделка. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че по въпросите : за наличието на правен интерес от иск за прогласяване нищожност на упълномощителна сделка без да се атакуват сделката, извършена въз основа на това овластяване и за задължението на съда да се произнесе по нищожността на упълномощителната съдът в обжалваното определение се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Въпросът за допустимостта на производството е разрешен от въззивния съд в съответствие с разрешението дадено в ТР№5/2014г ОСГ ТК на ВКС. При пороверка за наличие на правен интерес се касае до такава за наличието на отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде допускано касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана.
С оглед на така изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на соченото от него основание.
Предвид горните съображения, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 17.07.2017г. по гр.д.№384/2017г. на ОС Враца, с което е потвърдено определение от 16.06.2017г. по гр.д.01623/2017г. на РС Враца за връщане искова молба на С. М. Д., поради недопустимост на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: