3
-О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр.София, 24.07.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2909 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение от 28.04.2017г. по гр.д.№5299/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. , с което е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК касационната жалба подадена на 29.09.2016г. срещу въззивно решение № 6484/ 04.08.2016г., постановено по в.гр.д. 16076/2015г. на ГС София, в частта, с която е признато за установено по искове с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че П. Б. В. дължи на [фирма] сумата 2191,01лв.- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.09.2009г.- м.04.2012г., ведно със законната лихва от 05.10.2012г. до окончателното плащане, 250лв. обезщетение за забава, както и в частта, в която П. Б. В. е осъден да плати разноски 200,72лв. за исковото производство и 37,73лв. разноски за заповедното производство.
Жалбоподателите П. Б. В. и Л. Б. В., чрез процесуалния си представител поддържат, че обжалваното определение е неправилно и молят да бъде отменено, а касационната им жалба бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. приема за установено следното:
Частната жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни и е насочена срещу акт на Върховния касационен съд, преграждащ развитието на производството по делото, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
ВКС е бил сезиран с касационна жалба на П. Б. В. и Л. Б. В. от [населено място] срещу решение от 04.08.2016 г. по в. гр. д. № 16076/15 г. на Софийския градски съд.
За да постанови обжалваното определение, състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че въззивното решение е постановено по самостоятелно предявен иск на основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че П. Б. В. дължи на [фирма] сумата 2 191,01 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. 09.2009г. – м. 04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както сумата 250 лв. – мораторна лихва върху цената за посочения период и са присъдени разноски по делото. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол и подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Обжалваното определение е правилно.
Съображенията на състава на Върховния касационен съд, трето г.о. са правилни. Приложима по делото е разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК според текста на която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000 лв , каквото е процесното. Правилно е прието, че в случая са предявени два самостоятелни иска, веки с цена под 5000 лева. Предявен е такъв на основание чл.422 ГПК за сумата 2 191,01 лева – представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. 09.2009г. – м. 04.2012г . и на основание чл.86 ЗЗД за сумата 250 лева лихва за забава върху главницата за същия период. Постановеното по тези искове въззивно решение не подлежи на касационно обжалване и правилно касационната жалба срещу същото е оставена без разглеждане.
При тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.04.2017г. по гр.д.№5299/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба П. Б. В. и Л. Б. В., подадена на 29.09.2016г. срещу въззивно решение № 6484/ 04.08.2016г., постановено по в.гр.д. 16076/2015г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: