О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
София 07.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3766 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. П. чрез пълномощник адв.Я. Я. от САК срещу решение № 157 от 8.04.15г.,постановено по в.гр.дело № 113/15г.на Окръжен съд – Хасково,с което е потвърдено решение № 471 от 15.12.14г.,постановено по гр.дело № 551/14г.на Димитровградския районен съд.С него са отхвърлени исковете на същата страна за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ,предявени срещу ОУ”Хр.Б.”с.К.,обл..
В изложението като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК,без да е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Липсва и обосноваване на посоченото основание,а се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата ОУ”Хр.Б.” чрез адв.Т. В. моли да не се допуска касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ІІІ -553/28.02.14г.на Началника на РИО,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата А. П. П. от длъжността „директор” на ОУ”Хр.Б.”с.К.,на основание чл.190 ал.1 т.3,т.4 и т.7 вр.с чл.187 т.3,т.8,т.9,т.10 КТ – поради дисциплинарно уволнение,е законосъобразна.Изложени са съображения,че работодателят е спазил сроковете и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание,а по същество е счел за доказани от фактическа страна описаните в единадесет пункта на уволнителната заповед дисциплинарни нарушения.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд,който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Съдържащите се в изложението съображения имат характер на оплаквания за неправилност на решението,които не могат да се обсъждат в настоящото производство.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 8.04.15г.,постановено по в.гр.дело № 113/15г.на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА А. П. П. от [населено място], [улица] вх. ап. да заплати на О. „Хр.Б.”с.К., [община],обл. 600 лв /шестстотин /разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.