ЗДДС – чл. 68
ЗДДС – чл. 70
ЗДДС -чл. 72
ЗДДФЛ – чл. 27
Във връзка с направеното от Вас запитване с писмо вх.№ … от 17.12.2012 г. при Дирекция “ОУИ“ – …, изразяваме следното становище:
Според описаната фактическа обстановка в качеството си на физическо лице притежавате цех за пакетиране – земя и сграда, които са лична собственост на физическото лице и не са семейна собственост.
Имате намерение да разширите цеха с построяване на временна постройка – сглобяема конструкция за временно съхранение на билки и подправки. Планътза строежа и разрешителното за сградата ще бъдат също на физическото лице.
Поставяте следните въпроси:
1. В случай, че собствеността на земята и плана за строежа са на физическото лице, може ли ЕТ да ползва данъчен кредит за закупените материали и услуги, като ще притежава данъчни фактури на свое име и ще ползва сградата само за дейността си.
2. За да бъдат признати направените разходи за временната сграда, имотът трябва да се включи в състава на ДМА на ЕТ. Необходимо ли е да бъде заверен протокол при нотариус за включване на сградата в активите на едноличния търговец.
С настоящия отговор изразяваме становище по компетентност относно данъчното третиране при ползване на лично имущество, регламентирано в данъчните закони, както следва:
При регистриране на търговско предприятие на едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от физическото лице. Едноличният търговец няма собствена правосубектност. Поради тази причина, вещи – движими и недвижими, принадлежащи на физическото лице, не могат да се прехвърлят на предприятието на едноличния търговец с правна сделка /никой не може да договаря сам със себе си/.
По първия въпрос:
Данъчно задължено лице за целите на ЗДДС в случаите, когато физическо лице осъществява независима икономическа дейност, независимо в какво качество – търговец или друго /като лице, извършващо разпоредителни сделки с недвижими имоти/ е физическото лице и то е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС.
Съгласно § 1, ал.2 от ДР на ППЗДДС, физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС, като ограниченията на това право са регламентирани в нормата на чл. 70 от същия закон.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от закона данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон заполучени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
По силата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
За да е налице право на приспадане наданъчен кредит, е необходимо доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице, като това следва от чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Освен това, видно от цитираната разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от бъдещото използване на получените стоки и услуги, т.е. дали с тях ще се извършват облагаеми доставки.
Според изложеното в запитването, физическото лице, в качеството си на ЕТ ще извършва облагаеми доставки и в тази хипотеза ще е налице право на приспадане на данъчен кредит предвид горецитираните разпоредби.
Считаме за необходимо да се посочи, че ако обекта не се използва за облагаеми доставки,по силата на чл.79 от закона ползваният данъчен кредит ще подлежи на корекция по посочения в разпоредбата ред.
По втория въпрос:
В тази връзка за данъчни цели в чл. 27 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ е предвиден специален ред за използване на лично имущество на физическо лице за дейността му като Едноличен търговец.
На основание чл. 27, ал. 1 от ЗДДФЛ, физическо лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:
1. не са в режим на съсобственост, или
2. са част от съпружеска имуществена общност.
В тези случаи съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ, вещите се завеждат в счетоводството на едноличния търговец по документално доказаната им цена на придобиване /това е цената, посочена в документа, с който физическото лице е придобило вещта/.
Като доказателство за обстоятелството, че определени вещи – движими и недвижими, са включени в имуществото на едноличния търговец, следва да бъде съставен протокол, в който се посочва вида на имуществото и цената по ал. 2 /чл. 27, ал. 3 от ЗДДФЛ/.
В ЗДДФЛ не е посочено изискване съставеният протокол по реда на чл.27, ал.3 от същия закон да е с нотариална заверка на подписите.
Това условие е поставено само когато имуществото е съпружеска имуществена общност. Съгласно чл. 27, ал. 4 другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.
Следва да имате предвид разпоредбата на ал. 5 от чл. 27 на ЗДДФЛ, според която, ако впоследствие вещта по ал. 1, бъде изключена от имуществото на едноличния търговец и премине към физическото лице – собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице – собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от ЗДДФЛ. В този случай, облагаемият доход се определя като разлика между:
1. пазарната цена и данъчната стойност – за данъчни амортизируеми активи по Закона за корпоративното подоходно облагане;
2. пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване – за всички други вещи.
Предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от същия закон, при последваща продажба или замяна на вещта от физическото лице – собственик, както и при последващо завеждане на имуществото в счетоводството на едноличния търговец пазарната цена по ал. 5 се приема за цена на придобиване.
Във връзка с дефинирането на понятието “пазарна цена“, законът препраща към Данъчно осигурителния процесуален кодекс /§ 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ /.
По смисъла на т. 8 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Данъчно осигурителния процесуален кодекс “пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Завеждането на вещта/вещите в счетоводството на предприятието Едноличен търговец създава законово основание разходите, свързани с експлоатацията им да се признават за данъчни цели. За активите, които представляват дълготраен материален актив по смисъла на СС 16 “Дълготрайни материални активи“ е предпоставка да се начисляват счетоводни разходи за амортизации при спазване разпоредбите на СС № 4 “Отчитане на амортизациите“.
При определяне на данъчния финансов резултат от дейността могат да Ви бъдат признати данъчни амортизации за тези активи, ако се включат в данъчния амортизационен план по реда и условията на Глава десета от Закона за корпоративното подоходно облагане “Данъчни амортизируеми активи“.
‘