О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София 03.04.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7513 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу решение от 5.08.13г., постановено по в.гр.дело № 3167/12г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № ІІ – 65-301 от 3.12.12г.по гр.дело № 38125/12г.на Софийски районен съд в частта,с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от П. Х. Х..Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т .1 и т.3 ГПК.
Ответницата по жалбата П. Х. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 813 от 11.06.12г.на управителите на [фирма],с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата П. Х. от длъжността „ръководител търговска експлоатация” в гара София,товарна при РТП София 1, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване на щата,е незаконосъобразна.Направен е извод,че не е налице приложеното основание за уволнение,тъй като по новото щатно разписание в сила от 28.05.12г.заеманата от ищцата длъжност е запазена като съдържание,променено е само наименованието й.От приетите щатни разписания е прието за установено,че няма предвидени щатни бройки за длъжността „ръководител търговска експлоатация”,но има 18 бройки за длъжността „специалист контрол и обработка на документи” в отд.”Обслужване на клиенти”,като съществените трудови функции за двете длъжности са едни и същи.Изложени са съображения,че работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор съобразно критериите на чл.329 КТ,който в случая е бил задължителен
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
На въпросите :1 при извършването на подбор необходимо ли е в протокола за извършен подбор да се описват конкретните обстоятелства,поради което са поставени съответните оценки на работниците и служителите ; 2 допустимо ли е при извършване на подбор фактите и обстоятелствата,които са мотивирали поставянето на оценките на включените в подбора лица да се установяват със свидетелски показания е даден отговор в Тълкувателно решение № 3/16.01.12г.по т.дело № 3/11г.на ОСГК на ВКС.Посочено е,че при упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил със тази задължителна практика.
Въпросите: какво представлява щатът на предприятието – реално заетия в предприятието персонал или броя на работниците и служителите съгласно щатното разписание;с какви доказателства може да се установява щатът на предприятието; длъжен ли е работодателят да съставя поименно щатно разписание, не са от значение за изхода на спора,доколкото съдът е приел незаконност на извършения подбор.Какъвто и отговор да бъде даден на тези въпроси те не биха се отразили на резултата по делото.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване на следва да се допуска.
Въпросът: при извършване на съкращение в щата в подбора кои работници/служители следва да се включват :всички работници и служители в предприятието,които заемат към момента на съкращението съответната длъжност,или само тези,които са предвидени в щатното разписание, също не е от значение за изхода на делото.В случая в подбора са включени всичките 23 служители,заемащи длъжността „ръководител търговска експлоатация”,в т.ч. и т.н.”надщатни бройки”,но съдът е приел,че работодателя не е доказал,че при условията на пълно и главно доказване приетите оценки от работодателя по критериите на чл.329 ал.1 КТ да се основават на действително притежаваните от служителите,включени в подбора,квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Доводите във връзка със задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства не са относими към допустимостта на касационното обжалване,а към правилността на решението.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 5.08.13г., постановено по в.гр.дело № 3167/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.