2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 27.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 279 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 3740 от 9.11.16г. по т.дело № 3529/16г.на Софийски апелативен съд в частта,с която е оставена без уважение молбата му за присъждане на разноски за разликата над 200 лв до 1906.90 лв.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид данните по делото,приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение по реда на чл.248 ГПК Софийският апелативен съд е допълнил в частта за разноските определение № 3059 от 1.09.16г.по ч.гр.д. № 3529/16г.по описа на САС,като е осъдил П. К. В. и Б. К. В. да заплатят на [фирма] на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 200 лв,представляваща разноски,направени в частното въззивно производство.При определяне размера на дължимите разноски съдът е зачел възражението на ответниците по молбата П. и Б. В. за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1906.90 лв и с оглед на фактическата и правна сложност на делото е присъдил минималния размер по чл.11 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е законосъобразно.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател,че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е преклудирано.Определение № 362 от 22.10.12г.по гр.д.№ 149/12г.на ВКС,ІІ г.о.,на което се позовава,е в смисъл,че такова искане следва да бъде заявено до приключване на устните състезания в заседанието,в което делото е обявено за решаване.Същото е неотносимо в конкретния случай,тъй като производството е разгледано в закрито съдебно заседание.”У. Б.”е представил списък с разноските по чл.80 ГПК след подаване на отговора на въззивната частна жалба ,с молба от 20.07.16г.,препис от която не е изпратен на жалбоподателите Б. и П. В..Ето защо последните са имали възможност да направят такова искане едва с отговора по чл.248 ал.2 ГПК.
Правилна е преценката на съда за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото,тъй като обемът на правна защита в случая се определя от рамките на частното производство.Налице е несъответствие между договорения размер на възнаграждението – 1906.90 лв и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права ,изразяващи се в изготвяне на отговор на въззивната частна жалба,поради което правилно е намален адвокатския хонорар на 200лв.
Законосъобразно е прието от апелативния съд,че следва да намери приложение чл.11 ,а не чл.7 от Наредба № 1/04г.,тъй като цитираната разпоредба определя минималния размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на частна жалба,съответно и за отговор на частна жалба,както е в случая.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3740 от 9.11.16г.,постановено по т.дело № 3529/16г.на Софийския апелативен съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.