ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78
София, 19 февруари 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 599/2016 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Г. Ш., чрез пълномощника й адв.Л. Д. срещу определение № 650 от 02.12.2015г., постановено по в.ч.гр.дело № 620/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3746/21.08.2015г. по гр.д. №2458/2014г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на В. Г. Ш. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение №725 от 23.04.2015г.
В частната жалба се подържа, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Ответницата по частната касационна жалба Р. Г. И. от [населено място] не е взела становище по същата.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение след като взе предвид данните по делото, приема че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
За да постанови обжалванто определение, въззивния съд е приел, че жалбоподателката В. Ш., като ответник в първоинстанционното производство по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, е подала въззивна жалба против постановеното срещу нея осъдително решение №725 от 23.04.2015г. по гр.д. №2458/2014г. на Окръжен съд-Пловдив. С разпореждане от 29.05.2015г. жалбата е оставена без движение до внасяне по сметка на АС-Пловдив на държавна такса в размер на 638.40 лв. за производството по въззивно обжалване, като е даден едноседмичен срок, за което жалбоподателката е уведомена с връчено на пълномощника й адв.Л. Д. съобщение на 19.06.2015г. В срока за отстраняване на нередовността Ш. е подала молба за освобождаване от заплащане на държавна такса, поради липса на достатъчно средства, което е обосновала с изложените обстоятелства, че тя и съпругът й са безработни и с ограничени доходи, с които се грижат за непълнолетния си син. С молбата са представени декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, изхождащи от В. Ш. и съпругът й П. Ш., според които те имат непълнолетен син А. Ш., не работят по трудов договор и не получават трудово възнаграждение, както и средства от наем, не упражняват свободна професия, не притежават търговско дружество, притежават къща в [населено място], върху която тежи банкова ипотека. С последваща уточняваща молба пълномощникът на жалбоподателката е представила цитираните декларации в оригинал, заявила е, че доверителката й и нейният съпруг се намират извън територията на Република България в опит да си намерят работа, че трудовите им правоотношения са прекратени в края на 2014г., от когато търсят работа в Германия, но безуспешно, като същевременно полагат грижи за сина си, както и че имат задължения към банкови и небанкови институции, които към момента изплащат техни близки за да не загубят жилището си, поради което не са в състояние да поемат дължимите съдебни такси. От ТД-П. на НАП по делото са постъпили справки, съгласно които трудовото правоотношение на Ш. е прекратено на 24.12.2014г., а на съпруга й-на 18.08.2014г., след което липсват регистрирани трудови договори, като двамата притежават жилищен имот в [населено място], а Ш. и по 1/6 ид.ч. от жилище в [населено място] и от жилище в [населено място].
От правна страна въззивният съд е приел, че при преценката по чл.83, ал.2 ГПК съдът не е ограничен от посоченото в декларацията по т.2 относно имущественото състояние молителя, а следва да прецени и всички други доказателства и данни за него. Представената декларация е непълна, тъй като не е изготвена по образец и в нея не е посочено дали молителката и съпругът й имат открити на тяхно име банкови влогове, доходи от рента или от други източници. В самата декларация не е вписано, че заявените в нея обстоятелства се сочат при знание за наказателната отговорност по чл.313 от НК за деклариране на неверни данни. При това положение, въззивният съд е приел, че декларацята не съставлява документ с доказателствена стойност по чл.83, ал.2, т.2 ГПК относно имущественото състояние на молителя, а съдържа единствено благоприятни за нея изявления. От това, че според представените от ТД на НАП П. справки, молителката и нейния съпруг към момента не работят по трудово правоотношение, не може да се приеме, че те не реализират никакви доходи. В молбата се сочи, че Ш. и съпругът и са с ограничени доходи, с които се грижат за непълнолетния си син, т.е. получават такива за подсигуряване както на собствената им издръжка, така и на тази на непълнолетното им дете. В уточняващата молба се сочи единствено кредитите им да са изплащани от техни близки, но не са представени доказателства за наличието и размера на тези кредити. Освен това, според посоченото в уточняващата молба, двамата се намират в Германия с цел работа. Същите притежават жилищен имот в [населено място]. Касае се за лица в трудоспособна и социално активна възраст, като не са налице доказателства за влошено здравословно състояние, ограничаващо работоспособността им. Съвкупната преценка на обстоятелствата относно семейното положение на молителката, здравословното и имущественото й състояние, възрастта и доходите й не може да доведе до извод, че тя не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата за въззивното производство държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на определение № 650 от 02.12.2015г., постановено по в.ч.гр.дело № 620/2015г. на Пловдивския апелативен съд, поради следните съображения:
Жалбоподателката не е формулирала въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение /респ. определение/ до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в частната касационна жалба. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Както е разяснено в ТР № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на твърденията на жалбоподателката за несъобразяване от страна на въззивния съд с представени по делото доказателства, доводите й и закона, настоящият съд намира, че наличието на такъв порок би довело до извод за необоснованост на обжалваното определение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което би било основание за неговото касиране съобразно чл.281, т.3 ГПК като неправилно, но не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. В настоящото производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти. Така, както е формулирано, приложеното изложение към частната касационна жалба обосновава оплаквания относно порочността на обжалваното определение, но същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на определението до касационно обжалване.
Мотивиран от горното ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 650 от 02.12.2015г., постановено по в.ч.гр.дело № 620/2015г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 3746/21.08.2015г., постановено по гр.д. №2458/2014г. на РС-Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.