О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София 12.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на шести януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 4338 по описа за 2014 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от С. Г. С. чрез пълномощник адв.С. С. срещу определение № 2669 от 6.02.14г.по гр.дело № 17041/13г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено определение от 5.09.13г.по гр.дело № 53434/12г.на Софийски районен съд,47 състав.С него е върната като недопустима подадената от същата страна искова молба срещу И. А. И. и ЧСИ У. К. Д.,с която са предявени искове с правно основание чл.124 ал.4 ГПК за установяване по отношение на ответниците,че входящ номер,поставен върху плик с наддавателно предложение на И. А. И.,въз основа на което в негова полза е издадено постановление за възлагане от 29.04.11г.на недвижим имот,находящ се в [населено място], [улица],ет. по изп.дело № по описа на ЧСИ Д. ,е неистински.
В приложеното към жалбата изложение се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно: 1.допустимо ли е съдът да се произнася по доказателства,които не са събрани по делото; 2.допустимо ли е втората инстанция да се позовава изцяло на мотивите на първата инстанция,след като крайните им изводи не съвпадат напълно; 3.как съдът следва да установи при установителен иск,с какво страната обосновава правния си интерес и следва ли да поиска от страната уточнение за това,с какво тя обосновава правния си интерес;4.дали производството по обжалване на извършено от ЧСИ възлагане е исково.
В отговор ответникът по частната касационна жалба И. А. И. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес за ищцата да оспори истинността на документ,представен в друго производство,в което е пропуснала да стори това,което е преклудирало правната възможност установяването на тези обстоятелства да бъде осъществено по реда на чл.124 ал.1 ГПК,като се е позовал на ТР № 5/18.10.12г.по т.д.№ 5/12г.на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав като разгледа изложението към частната касационна жалба счита,че в него не се съдържат основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос е изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят е длъжен да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни.В случая формулираните от жалбоподателката въпроси не са от значение за изхода на делото,поради което следва да се приеме,че не е налице общото основание чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Какъвто и отговор да бъде даден на тези въпроси,това не би се отразило на изхода на делото,тъй като същественият въпрос за процесуалната допустимост на предявените искове е разрешен в съответствие със задължителната практика – ТР №5/12г.на ОСГТК на ВКС.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2669 от 6.02.14г.,постановено по в.ч.гр.дело № 17041/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.