О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1422
София,11.12.2014г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №5555/2014г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба срещу решение от 02.07.2014г. по гр.д.№521/2014г. на АС Пловдив в частта му, с която е уважен частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. на РБ, поддържа, че в решението си съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответницата Б. Х. Г., чрез процесуалния си представител, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е отхвърлил предявения от Б. Г. иск против П. на РБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 7 000 лв. до претендираните 50 000 лв., ведно със законната лихва от 14.03.2012г.
Установено е по делото, че с постановление от 24.02.2010г. районна прокуратура Димитровград е образувала досъдебно производство №25/2010г. срещу Б. Г. за престъпление по чл. 234а НК, затова че през месец септември 2009г., в [населено място], Р. М., е извършвала туроператорска дейност без разрешение, което се изисква по чл. 17 ЗТ и на 16.06.2010г. с постановление е привлечена като обвиняема и е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Установено е също така, че с решение № 363/22.07.2010г. съдът я е признал за виновна в извършване на престъпление по чл.234а НК и на осн.чл. 78а НК я е освободил от наказателна отговорност, като и е наложил административно наказание глоба от 4 500 лв. и лишаване от право да упражнява търговска дейност за 2 години, то това решение е отменено от въззивната инстанция и делото е върнато на районна прокуратура за отстраняване на процесуални нарушения.
Прието е по делото, че след неколкократни предложения на П. на РБ за налагане административно наказание на ищцата по реда на чл.78а НК, по които съдът е прекртавял производствата и е връщал преписката за извършване на допълнителни следствени действиа, с решение от 15.12.2011г. по нахд № 483/2011г. РС-Димитровград я е признал за невиновна да е извършила престъпление за повдигнатото и обвинение по чл. 234а НК и я е оправдал, а по протест на прокуратурата е образувано внахд № 71/2012г. по описа на ОС Хасково, който с решение от 14.03.2012г. е потвърдил решението на районния съд.
Съдът е счел, че предявеният иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е доказан по основание и отчасти по размер. Приел е , че държавата в лицето на нейните правозащитни органи отговаря за вредите причинени на граждани от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като съобразно практиката на ВКС решенията по чл. 78а НК се приравняват по последици на присъда, поради което се приема че ищцата е оправдана по обвинението в извършване на престъпление и подлежат на репариране претърпените в резултат на това вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид правно релевантните обстоятелства: продължителността на наказателното преследване от година и десет месеца, тежестта на обвинението по смисъла на чл. 93 НК, публичното му разгласяване и свързаните с това последици, вида на взетата мярка за неотклонение, други наложени ограничения в рамките на наказателното производство, тежестта на преживяванията и техните конкретни прояви и др. Взет е предвид и факта, че наказателното производство е продължило година и десет месеца, който срок сам по себе си не е голям, но за конкретното обвинението, за което то е водено, срокът е неразумен, при това прокуратурата упорито не е отстранявала констатираните от състави на съда процесуални нарушения и е продължила да предявява обвинения на ищцата и да внася делото в съда, включително и да протестира оправдателното решение, в резултат на което в продължение на почти две години ищцата е трябвало да търпи негативното отражение на наказателното преследване върху нейната психо емоционална сфера. Съдът е приел, че с оглед установените принципи на справедливост и установената съдебна практика, за обезщетяване на понесените неимуществени вреди, ще бъде достатъчна и справедлива сумата от 7 000 лв, до който размер е уважил предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК П. на РБ поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за за критериите за определяне на справедливо обезщетение. Представя решение от 09.08.2010г. по гр.д.№1747/2009г.,ІІІ г.о., решение от 05.03.2012г. по гр.д.№170/2011г.,ІІІ г.о. на ВКС, решение от 27.04.2011г. по гр.д.№697/2010г.,ІІІ г.о. на ВКС, решение от 27.02.2012г., по гр.д.№1065/2011г.,ІІІ г.о. на ВКС, в които е извършвана працанка за справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди. Поддържа, че са налице основания по чл280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по всички въпроси от значение за спора касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най – пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на отвотницата сумата 500 лева разноски пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.07.2014г. по гр.д.№521/2014г. на АС Пловдив в частта му, с която е уважен частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Б. Х. Г. сумата 500 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: