О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София 29.05.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1349 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Профилактика,рехабилитация и отдих”ЕАД срещу решение № 373 от 17.10.13г., постановено по в.гр.дело № 1360/13г.на Окръжен съд – Стара Загора.С него е отменено решение № 369 от 24.07.13г.по гр.дело № 1291/13г.на Казанлъшкия районен съд и вместо него е постановено друго,с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от С. Б. Б..
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба С. Б. чрез адв.В. А. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 393 от 3.04.13г.на директора на [фирма]-София,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца С. Б. от длъжността „технически ръководител по поддръжка и ремонт”на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ – поради съкращаване в щата,е незаконосъобразна.Направен е извод,че е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.1 т.3 КТ – не е взето предварителното разрешение от Инспекцията по труда и мнението на ТЕЛК преди уволнението на Б.,въпреки че е представил медицински документи,че страда от захарен диабет – заболяване,посочено в списъка на болестите съгласно чл.1 от Наредба № 5/28.04.1987г.,при които работниците,боледуващи от тях, имат особена закрила по чл.333 ал.1 т.3 КТ.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая изведения от твърденията в изложението на касатора материално правен въпрос за момента,към който следва да се преценява наличието на предварителната закрила при уволнение по чл.333 ал.1 т.3 КТ и за задълженията в това отношение на работодателя и служителя, не е разрешен в противоречие със задължителната практика,в т.ч.и с приложените решения,постановени по реда на чл.290 ГПК – № 172 от 30.07.12г.по гр.дело № 1285/10г.на ВКС,ІІІ г.о.; № 402 от 21.10.11г.по гр.дело № 721 /11г.на ІV го.на ВКС; № 208 от 2.05.12г.по гр.дело № 738/11г.на ІV г.о. и др.Посочено е,че при прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо да се е осъществило основанието,на което се основава заповедта за уволнение,както и да са спазени допълнителните условия,доколкото са предвидени в закона,включително да е съобразена закрилата по чл.333 КТ.Тя обаче е предварителна и изрично в чл.333 ал.7 КТ е указано,че следва да е осъществена до момента,в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя.В решение № 492 от 17.06.10г.по гр.дело № 477/10г.,постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието,че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с изложеното по- горе.Въззивният съд е приел,че работодателят е имал данни за наличие на заболяване на ищеца,посочено в Наредба № 5/87г., към момента на прекратяване на трудовия договор и съответно не е изпълнил задължението си да изиска предварително разрешение от Инспекцията по труда.Позовал се е на чл.1 ал.2 от Наредбата,според който задължение на работодателя е да изиска информация от работника дали страда от някое от посочените в нея заболявания,преди да издаде и връчи заповедта за уволнение.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.На въпроса:допустимо ли е увеличение на иска във въззивната инстанция и ако е допустимо при какви условия и предпоставки е даден отговор в ТР № 1/2000г. от 4.01.01г.по гр.дело № 1/2000г.на ОСГК на ВКС- т.9,която не е загубила действието си при новия ГПК.
По въпроса :какво е правомощието на съда по предоставяне на протокол от проведено съдебно заседание – по правоприлагане или по администриране на съдебния спор, не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване,тъй като твърдението на касатора,че въззивният съд е отказал да му предостави заверен препис от протокола от съдебното заседание,не е от значение за изхода на делото.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 373 от 17.10.13г., постановено по в.гр.дело № 1360/13г.на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.