О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр.София, 06.03.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 4097 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба срещу решение от 23.06.2016 г. по гр.д. № 294/2016 г. на Апелативен съд П., с което частично е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П.Р.Б. поддържа, че решението в частта, с която е уважен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Жалбоподателят – Ф. С. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е отхвърлил иска на Ф. С. срещу П.Р.Б. за сумата над 1500 лева до 6000 лева обезщетение, дължимо се за понесените неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 02.12.2014 г. присъда по нохд № 193/2014 г. по описа на Велинградски районен съд, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и като е потвърдил частично първоинстанционното решение и е присъдил обезщетение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева обезщетение, дължимо се за понесените неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
Със същото решение въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил П.Р.Б. да заплати на Ф. С. С. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, представляващо заплатени адвокатски възнаграждения за осъществена защита в наказателното производство и обезщетение за имуществени вреди в размер на 445,88 лева /четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет и осем ст./ представляващо направени разходи за гориво за пътуванията и във връзка с воденото срещу нея наказателно производство, ведно със законна лихва върху двете главници, считано от 02.12.2014 г. до окончателното им изплащане.
По делото е установено, че на 03.09.2012 г. с постановление на прокурор при районна прокуратура В. е образувано досъдебно производство № 613/2012 г. по описа на РУП В. срещу Ф. С. С. за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК – за това, че на 08.09.2011 г. пред съд, като свидетел съзнателно е потвърдила неистина. На 15.05.2013 г. е привлечена като обвиняем за посоченото престъпление и е взета мярка за неотклонение „подписка“ от разследващ полицай при РУП В.. В районен съд В. е внесен обвинителен акт от 27.02.2014 г. и е образувано нохд № 100/2014 г. насрочено за 09.04.2014 г. Съдът с определение е констатирал допуснати процесуални нарушения от Прокуратурата, прекратил е производството по делото и го е върнал за отстраняването им.
Установено е, че на 16.05.2014 г. е внесен в съда нов обвинителен акт и е образувано нохд № 193/2014 г. С присъда № 32 от 24.09.2014 г. районният съд е оправдал ищцата по повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. По протест на Прокуратурата е образувано в. нохд № 468/2014 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, който с решение № 190/02.12.2014 г. е потвърдил оправдателната присъда. Решението като необжалваемо е влязло в сила на датата на постановяването му.
С оглед показанията на съпруга и дъщерята на ищцата съдът е установил, че тя станала изнервена, крещяла на съпруга си при почти ежедневните им разправии, почти непрекъснато мислела за делото, изпитвала страхове да не я осъдят и да не загуби работата си. При определяне размера на обезщетението за понесените неимуществени вреди изразяващи се най-общо в негативно преживявания, съдът е съобразил овен тежестта на преживяванията и тяхната външна проява, също срокът на наказателното преследване, тежестта на повдигнатото обвинение, вида на взетата мярка за неотклонение, другите ограничения в рамките на наказателното производство и по какъв начин това се е отразило на ищцата, на нейното физическо и психическо здраве, на личния, социален, трудов живот и др. Видът и тежестта на понесените страдания, съдът е приел като обичайните такива, понасяни при наказателно преследване. Съобразено е, че наказателното преследване е продължило една година и шест месеца, който срок съдът е счел за разумен, а престъплението, за което е повдигнато обвинение не било тежко по смисъла на закона. За недоказани са счетени твърденията на ищцата, че обвинението е станало достояние на цялата общественост; че е настъпила промяна в отношението на близки, познати и съседи на ищцата; че се е наложило на ищцата да смени работата си, както и че твърдените здравословни проблеми са във връзка с наказателното производство. Като е съобразил установените фактически обстоятелства, икономическия стандарт в страната и съдебната практика, съдът е намерил, че за обезщетението на ищцата за понесените от нея неимуществени вреди от воденото наказателно производство, по което е оправдана, ще е достатъчна сумата от 1500 лева.
На основание чл.280, ал.2 ГПК жалбата на П.Р.Б. следва да се остави без разглеждане в частта и, с която е обжалвано решението в частта му за присъждане обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване в размер общо на 1945,88 лева.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК П.Р.Б. поддържа, че са налице допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като сочи, че с атакуваното решение не са обсъдени всички доказателства по делото и не е съобразен принципът за справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД. Позовава се на № ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС за правомощията на въззивния съд и на ППВС № 4/1968 г.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката Ф. С. чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: 1/ Следва ли да се отчитат като негативни въздействия и действия на други органи /като полицейска регистрация/ при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване?
2/ Кой срок на водене на наказателно преследване следва да се приеме за разумен при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване?
Поддържат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Представя решение от 25.07.2013 г. по гр.д. № 1205/2012 г., IV г.о., с което е прието, че при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване се вземат предвид всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди – характера на обвинението, продължителността на проведеното наказателното преследване, наложените принудителни мерки, интензитета на душевните страдания и др.
По касационната жалба на П.Р.Б..
Изложените в приложението по чл. 284, ал. 3 ГПК доводи за това, че въззивният съд е формирал волята си без да обсъди всички доказателства по делото и че не е съобразил принципа за справедливост, предвиден в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не обосновават наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В решението на въззивния съд се съдържат мотиви по всички въпроси от значение за спора, касаещи преценката за „справедливото“ обезщетяване на неимуществените вреди в съответствие с практиката на ВКС, включително посочената от жалбоподателя – ППВС № 4/1968 г.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г на ВКС/. Не може да бъде споделено възражението на Прокуратурата, че не е отчетено времетраенето на производството. В мотивите си съдът е констатирал, че наказателното преследване е продължило една година и шест месеца, който е в рамките на разумния срок. Отчетено е, че взетата мярка за неотклонение е била най-лека и не е възпрепятствала свободното предвижване, както и че няма доказателства за друга ограничителна мярка. Тези констатации на съда са послужили за формирането на извода относно причинно-следствената връзка между поведението на прокуратурата и установените вреди и степента, в която това поведение е допринесло за настъпването им. Именно при тези мотиви съдът е отхвърлил иска за част от претендираните вреди. Ето защо, касационно обжалване на въззвиното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за неимуществени вреди, не следва да бъде допуснато по доводите и по въпроса, поставен в изложението към касационната жалба на Прокуратурата.
По жалбата на Ф. С. С..
Първият от поставените въпроси дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следа да се отчитат и вредите, които са последвали от действията на други органи или лица, като например на полицейската регистрация и които се намират във връзка с действията на прокуратурата касационно обжалване също не следва да се допуска. По този въпрос не може да се обоснове и наличието на общо основание за селекция на подадената от С. касационна жалба, тъй като съдът не е взел становище по този въпрос, което да е мотивирало въззивния съдебен състав да присъди по-ниско обезщетение. За да постанови обжалвания резултат и да приеме обезщетението за неимуществени вреди за справедливо до размера от 1500 лева, съдът е приел част от твърдените вреди за недоказани – обвинението да е станало публично достояние на цялата общественост, не се установява негативно медийно отразяване на наказателното производство, което би го направило обществено достояние, не се е установила и промяна в отношението на близките на ищцата, както и че ищцата е трябвало да смени работата си или че са възникнали здравословни проблеми като резултат от преживения стрес и др.
Въпросът кой срок на водене на наказателно преследване следва да се приеме за разумен е застъпен в мотивите на обжалваното решение, но той не е предопределил изхода на делото. Съдът действително е изложил мотиви, че в случая наказателното преследване е продължило една година и шест месеца, който срок е приел за разумен, но е извел този довод в контекста на съображенията за това какво е цялостното отражение на воденото наказателно производство върху ищцата и какви са породените от преследването отрицателни преживявания. Същите са преценени от съда и с оглед продължителността на производството, доколкото тази продължителност сочи за интензитета на въздействие върху сферата на ищцата. Оценката дали продължителността от една година и шест месеца е разумна обаче не е релевантна за определянето на подлежащите на репариране вреди и размера на справедливото обезщетение, тъй като и процесното дело не е такова с предмет вреди от забавено правосъдие по чл. 2б ЗОДОВ. Ето защо и отговорът на поставения от жалбоподателката въпрос не може да обуслови изход на делото, различен от постановения.
Не могат да се споделят и доводите на страната за наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Както вече беше посочено по-горе, въззивният съд е определил справедливото обезщетение при съобразяване на задължителната практика на Върховния касационен съд и с оглед всички доказани обстоятелства по делото. В решението подробно е изложено кои факти се приемат за доказани и кои не и по този начин е обосновано кои от твърдените вреди подлежат на репариране. В цитираното от касатора решение от 25.07.2013 г. по гр.д. № 1205/2012 г., IV г.о., се обсъжда хипотеза, при която пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение и с това е допринесъл за настъпването на вредите. Такава хипотеза не е била предмет на разглеждане в атакуваното въззивно решение, тъй като определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не е свързан със съображения за наличие или липса на съпричиняване от ищцата в настъпването на вредите. Ето защо касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по жалбата на Ф. С. С..
С оглед изхода на спора, тъй като нито една от двете касационни жалби не е уважена, разноските следва да са останат в тежест на страните така, както са ги направили.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.06.2016 г. по гр.д. № 294/2016 г. на Апелативен съд П. в частта му, с която е уважен иск по чл.2 ЗОДОВ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на П.Р.Б. против решение от 23.06.2016 г. по гр.д. № 294/2016 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е осъдена П.Р.Б. да заплати на Ф. С. С. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, представляващо заплатени адвокатски възнаграждения за осъществена защита в наказателното производство и обезщетение за имуществени вреди в размер на 445,88 /четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет и осем ст./ лева, представляващо направени разходи за гориво за пътуванията и във връзка с воденото срещу нея наказателно производство, ведно със законна лихва върху двете главници, считано от 02.12.2014 г. до окончателното им изплащане.
Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на П.Р.Б. може да се обжалва пред друг тричленен състав в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: