О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
гр.София,
03.12.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 5555 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 2156/24.07.2015 г. по гр.д. № 3045/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 21.04.2015 г. , постановено по гр.д. № 13980/2011 г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба на С. Д. Д. и е прекратено производството по исковете по чл. 285 и чл. 92 ЗЗД на С. Д. Д. срещу М. Т. К..
Недоволен от постановеното определение е ищецът и частен жалбоподател в настоящото производство – С. Д. Д., представлявана от адв. А. Т., която счита същото за неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и противоречащо на съдебната практика. Твърди, че процесуалният й представител в първоинстанционното производство адв. Т. не е разполагала с пълномощно да води дело по предявените искове, поради което и първоинстанционният съд е процедирал неправилно като е връчил указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба на този адвокат. Моли да се допусне касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата – М. Т. К., действаща чрез процесуалния си представител адв. Я. Н., оспорва същата и моли касационно обжалване да не бъде допускано предвид липсата на основания за това по чл. 280, ал. 1 ГПК. Евентуално моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Пред Софийски градски съд С. Д. Д. е предявила обективно съединени искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 285 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД срещу М. Т. К.. Като е поставил на разглеждане предявените искове, Градски съд София като първа инстанция е намерил, че същите не подлежат на разглеждане по еднакъв съдопроизводствен ред и е постановил разделянето на делата с определение от 13.10.2011 г. По исковете с правно основание чл. 285 и чл. 92 ЗЗД е образувано гр.д. № 13980/2011 г. по описа на същия съд. С определение от 26.01.2015 г. по новообразуваното дело съдът е оставил без движение исковата молба за внасяне на държавна такса, уведомлението за което е било връчено на ищцата чрез адв. Т.. В отговор на тези указания адв. Т. подала заявление от 09.02.2015 г., с което съобщила на съда, че няма пълномощия да представлява ищцата по делото, тъй като същите били оттеглени от доверителката й и посочила друг адрес, на който съдът да съобщи указанията за отстраняване на нередовностите. За нередовностите на исковата молба при условията на чл.47 ГПК е било съобщено и на ищцата-честен жалбоподател.
Тъй като констатираната нередовност не е била отстранена в срок, с определение от 21.04.2015 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба. За да постанови обжалваното определение и да потвърди този резултат, въззивният съд е приел, че представителната власт на адв. Т. е била учредена от ищцата С. Д. както за иска по чл. 19 ЗЗД, така и за исковете за разходите свързани с предварителния договор, по които е образувано настоящото исково производство. Ето защо, Софийският апелативен съд приел, че ищцата е оттеглила валидно пълномощията си само по първото производство по гр.д. № 4731/2008 г., тъй като не е адресирала такова изявление до съда по гр.д. № 13980/2011 г. на СГС, поради което формирал извод, че уведомяването за допуснатите в исковата молба нередовности е валидно извършено и тъй като исковата молба не е била поправена в срок, същата правилно е била върната, а производството по нея – прекратено.
За да обоснове достъп до касационно обжалване частният жалбоподател формулира въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК относно валидността на пълномощно за процесуално представителство по гражданско дело, което е било оттеглено от страната – като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с Решение № 598 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 2502/2008 г., V г.о., Определение № 388/16.08.2013 г. на ВКС по гр.д. № 4804/2013 г., I г.о., Определение № 507 от 20.09.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 411/2011 г., IV г.о., определение № 48 от 02.02.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 29/2009 г., IV г.о., ГК. На второ място се поставя въпросът следва ли при разделяне на производството да се прилага по аналогия първоначалното пълномощно по новообразуваните дела? Поддържа се, че въпросът е разрешен в противоречие с определение № 753/27.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 2572/2014 г., I т.о., а евентуално, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На следващо място се формулира въпрос следва ли след оттегляне на пълномощията при процесуално представителство, достигнало до съда, да се разглежда текста на пълномощното и същото да се тълкува спрямо правния спор, за който се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. По поставените въпроси обаче не е налице соченото от жалбоподателката основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС . В посочените от жалбоподателката съдебни актове е застъпено становището, че пълномощникът на страната разполага с представителни права до тяхното оттегляне от доверителя, респ. при отказ на самия пълномощник от пълномощието му. Съставът на Софийския апелативен съд не е възприел противоположно разбиране, а е приел, че пълномощията по делото не са били валидно оттеглени от ищцата, тъй като изявлението й за това не е достигнало до съда, разглеждащ исковете по чл. 285 и чл. 92 ЗЗД. В тази насока въззивният съд е отчел и съдържащото се в представеното пълномощно изявление, че представителната власт е учредена както за иска по чл. 19 ЗЗД, така и за свързаните с него искове, които са били предявени със същата искова молба.
Що се касае до въпроса следва ли при разделяне на производството да се прилага по аналогия първоначалното пълномощно по новообразуваните дела, то в приложеното от жалбоподателката определение, постановено по ч.т.д. № 2572/2014 г., I т.о. на ВКС не е дадено разрешение на такъв въпрос, поради което и настоящият състав не приема същото за относимо. Частният жалбоподател не обосновал успешно допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК като не е представил практика, в която се аргументира становище, че при разделяне на производствата по искове, предявени с една и съща искова молба, пълномощното има правно значение само за първото от разделените производства.
Не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК , тъй като поставените въпроси не са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Разпоредбите на чл. 33 – 35 ГПК не са неясни и противоречиви и не налагат изясняването или осъвременяването им по тълкувателен път, нито е налице съдебна практика по приложението им, която да бъде променена поради неточно тълкуване или осъвременена предвид изменения в законодателството и обществените условия. Напротив, представената съдебна практика застъпва последователно и безпротиворечиво тълкуване на цитираните разпоредби, която съответства на смисъла и целта на закона. Следва да се има предвид и факта, че на частната жалбоподателка е било съобщено и лично – при условията на чл.47 ГПК, за нередовностите на исковата й молба, но същите не са били отстранени от нея, поради което връщането на исковата й молба е в резултат и на нейно процесуално бездействие, а не само на нейния процесуален представител.
По изложените съображения настоящият състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2156/24.07.2015 г. по гр.д. № 3045/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: