О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр.София,
19.09. 2016 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3253 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба на Г. Н. Н. и Т. Й. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 6268 от 03.09.2015 г., постановено по гр.д. № 9057/2013 г. на Градски съд София, с което, като е потвърдено решение от 04.04.2013 г. по гр.д. № 51186/2011 г. на Районен съд София, 41 състав, са уважени предявените от Н. Т. Т. срещу Г. Н. Н. и Т. Й. Н. обективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД за разделно плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева срещу Г. Н. и 1500 лева срещу Т. Н..
В молбата се поддържа основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като сочи, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Посочват се докладна записка до Началника на 08 РУ „Полиция“ при СДВР във връзка с извършена проверка по преписка вх. № 8042 от 2011 г., в която се съдържа констатация на държавен орган, че Г. Н. не ангажира свидетелски показания за установяване на твърдените в жалбата до РУП обстоятелства. Страните цитират и протокол от съдебно заседание, проведено на 12.12.2012 г. В допълнителна молба – приложение се обосновава и наличие на постановени две противоречиви решения по същия казус, като се посочват първоинстанционното и въззивното съдебно решение, постановени в рамките на инстанционното разглеждане на предявените от Г. Н. искове и в тази връзка се мотивира наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В молбата се изразява искане и за преглед по реда на надзора и по двете решения като в молбата се съдържа позоваване на разпоредбата на чл. 225 ГПК (отм.).
Ответникът по молбата Н. Т. Т., действащ чрез адв. К. М., изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Счита, че не са налице сочените от молителите основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, както и че същата е подадена извън тримесечния преклузивен срок за това.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. при тези данни намира, че молбата за отмяна на въззивното решение следва да се остави без разглеждане.
За да обосноват основателността на искането за отмяна, молителите привеждат аргументи за наличие на противоречия между констатациите на първоинстанционния и въззивния съд, разгледали предявената от Н. Т. искова молба. Изложените в молбата доводи се свеждат до оплакване за погрешното интерпретиране на фактите и доказателствата по делото от съдилищата, както за противоречивото им отразяване в постановените по делото съдебни актове. В контекста на тези оплаквания страните посочват и цитират протоколи от съдебни заседания, а също и докладна записка на началник на РПУ като изтъкват значението на тези документи на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Тези доводи на страните имат характера на общи оплаквания за неправилност на решението и не могат да бъдат подведени под специалните основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Производството по чл.303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Не всяко оплакване за неправилност на съдебния акт обаче може да бъде основание за отмяната му чрез уредения в ГПК извънредния способ за това. В производството по чл. 303 и сл. ГПК ВКС не разполага с правомощието да следи за допустимостта и правилността на решението или на фактическите констатации на съда, както и на изведените правни заключения по правния спор. Освен това, от твърденията на молите не може да се направи извод за наличие на ново доказателство или обстоятелство, което да не е било известно на страната към момента на разглеждането на делото. Напротив, цитираните съдебни протоколи, включително и докладната записка на Началника на 08 – РУ „Полиция“ сочат, че молителите са знаели за тези доказателства още към момента на съставянето им. Неоснователно се претендира и отмяната на постановените първоинстанционното и въззивното решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК само поради наличие на противоречиви фактически и правни изводи в тях. Цитираното отменително основание предполага наличие на две влезли в сила съдебни решения, които имат идентичен предмет и страни и които разрешават противоречиво възникналия между страните правен спор. То е неприложимо при противоречие в правните или фактически констатации на съдилищата, както и противоречивото разрешаване на повдигнатия правен спор, допуснато при инстанционното разглеждане на делото, какъвто е настоящият случай. Това е така още защото с постановяването на въззивното решение, именно то, а не първоинстанционното решение, е влезлият в сила съдебен акт, с който се разрешава окончателно материалноправният спор и е източник на сила на пресъдено нещо за страните.
Следва да се посочи за пълнота, че дори да се допусне възможна приложимост на поддържаните отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, то молбата за отмяна е подадена извън преклузивния тримесечен срок за това, установен в разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Посочените писмени доказателства са станали известни на страните още през 2012 г., от който момент започва да тече тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, а резглежданата молба за отмяна е подадена на 19.02.2016 г. Що се отнася до основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, срокът започва да тече от влизане в сила на последното решение. С оглед необжалваемостта на въззивния съдебен акт, същият е влязъл в сила на 03.09.2015 г., с оглед на което срокът за подаването на молбата е изтекъл на 03.12.2015 г.
Не следва да бъдат разглеждани и исканията на страните за преглед на решението по реда на надзора, тъй като се касае за съдопроизводствен ред, който е отменен с влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. и поради това е неприложим по отношение подадената молба за отмяна.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 1025404 от 19.02.2016 г. на Г. Н. Н. и Т. Й. Н. и двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 6268 от 03.09.2015 г., постановено по гр.д. № 9057/2013 г. на Градски съд София.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на молителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: