O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 17.10. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от четиринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4309 / 2016 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 72310 / 27.05.2016 г. на П. С. Т., чрез адв. Ц. П., срещу определение № 10769 от 26.04.2016 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 1741/2016 г., с което е потвърдено определение от 08.12.2015 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд за отказ да бъде вписано решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на ОСЗГ „ Н. И.“ за възстановяване правото на собственост върху земеделски имоти.
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт. Твърди, че отказът на съдията по вписванията е незаконосъобразен и противоречи на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, защото не била зачетена нотариалната заверка на подписите върху решението, както и индивидуализацията на страните и на имота, за който била представена актуална скица по кадастрална карта съгласно чл.6, ал. 3 ПВ. Конкретни твърдения за пороци на определението на Софийски градски съд не се навеждат. Прилагат се множество писмени документи- копие от решението на ОСЗГ, множество скици, копия от нотариални завещания и от съдебни решения по спорове за собственост. В отделно представено, по указания на съда, изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, се поддържат бланкетно основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, без да се очертава правен проблем и без да се извежда и поставя правен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о., като обсъди данните по делото, намира жалбата за допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване при неприложимост на критерииите по чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивен съдебен акт и редовна.
По допускане на касационното обжалване като положително условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав съобразява следното:
Със заявление от 08.12.2015 г. до служба по вписванията П. С. Т. е поискал вписване на решение № 51-РЗ от 11.07.2007 г. на ОСЗГ- Н. И., като към същото е приложил освен решението, и множество документи, сред които и 3 бр. скици. Видно от самото решение на ОСЗГ с него са възстановени в съществуващи реални граници нива от 5. 182 дка в землището на Б., местността -Г.П, пл. № 2020482, к.л. 202 от помощен план от 2003 г., както и нива от 0.670 дка в строителните граници на Б., местността – А., пл. № 1791196, к.л.179 от помощен план от 2003 г. , като и за двата имота границите са определени чрез посочване номерата на съседните имоти. Със същото решение е отказано да бъде възстановено, поради застрояване, правото на собственост върху нива от 1. 474 дка в строителните граници на Б., местността – А., част от имот с пл. № 1791196, като е посочено, че лицето има право на обезщетение по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. Записано е, че решението се издава на основание решение на СГС, адм. отд., без да е посочен номер и година на делото. Приложена е скица № 29 /2007 г., издадена по реда на чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ за имот пл. № 1791196, в която е посочено, че същият попада в границите на урбанизирана територия, определени със застроителен и регулационен план на м. „В.Р-И.“, одобрен със заповед през 1998 г., че същият е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал.1 ППЗСПЗЗ, като е и посочена свободната незастроена площ от 670 кв.м от цялата площ, по графични данни, от 2144 кв.м. Приложена е и скица-проект от 02.09.2015 г. за изменение на КККР за имоти с идентификатори 68134.507.5081 и 68134.507.1241, находящи се в кв. О., чрез включване на имоти с проектни идентификатори и площ, както следва 5135 от 454 кв.м., 5134 от 407 кв.м, 5133- от 999 кв.м. и 51132 от 1926 кв.м. Приложена е заверена от Г. скица от дата 23.04.2007 г. за имот с пл. № 2020482, с точното графично месторазположение и граници на имота.
С определението си от 08.12.2015 г. съдията по вписванията отказал да впише представеното решение на ОСЗГ с мотива, че молителят не е представил скицата, с която е възстановен имота, представляваща неразделна част от решението за възстановяване на собствеността съгласно чл. 14, ал. 1 ЗСППЗ, така в едно с него годен титул за правото на собственост със силата на констативен нотариален акт.
За да потвърди отказа градският съд приел, че съдията по вписванията може да откаже исканото вписване по аргумент от чл. 6 ПВ , когато представеният за вписване акт няма необходимото съдържание позволяващо индивидуализация на страните и на конкретния имот/имоти до които се отнася. Приел, че в случая заявлението не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 6, ал.1, б.“в“ ПВ за точно описание на имота, чрез посочване на вида, местонахождението / община, населено място, адрес, местност/, номер на имота, площ и най-вече защото липсвали явно упоменати граници. Освен това в самото решение на ОСЗГ било изрично посочено, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот, била необходима скица за точните размери на имота, което не можело да се установи нито от представената скица от 2007 г., нито от скицата проект от 02.09.2015 г., така изискването за съдържание на акта относно индивидуализацията на имота не било спазено.
Касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да се допуска, тъй като въпреки дадената му от администиращия жалбата съд възможност да представи изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 т.1- т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, касаторът не е успял да се справи с това. В представеното изложение, както бе посочено, се поддържат бланкетно всички основания по чл. 280, ал.1 ГПК, без да се извежда правен въпрос, респективно проблем, за който жалбоподателят счита, че е обуславящ изхода на делото и по който градският съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС ( основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК), който е решаван противоречиво от съдилищата ( основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК ),с прилагане на съответните доказателста за това или произнасянето на ВКС по който да е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото ( основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) Съгласно приетото в диспозитива на т. 1 на ТР № 1 /2009 г., обявено на 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284,ал. 3 ГПК. ВКС може само да уточни и конкретизира въпроса, но в никакъв случай не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение
Непосочването на правния въпрос за който касаторът счита, че съдът се е произнесъл и че е обусловил решаващите му изводи , като обша предпоставка за допускане на касационното обжалване , която в кумулатинва даденост с поне една от специалните предпоствки по чл. 280, ал. 1, т.1-т.3 ГПК може да обоснове допускане на касацията, е достатъчно основание обжалваното определение да не бъде допуснато до касационен контрол, без да е необхоидмо да се изследва наличието на специалните предпоставки . Това разбиране залегналои в мотивите на посоченото ТР № 1 /2009 г. произтича от принципа на диспозитивното начало в процеса, закрепен в чл. 6 ГПК, че страната е тази, която определя вида и обема на търсената защита и съдействие като е недопустимо съдът да предполага и замества волята и в тази насока.
Не е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, поради което не са налице и служебните основнаия за допускане на касацията.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10769 от 26.04.2016 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 1741/2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: