3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
София, 07.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 607 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 2386 от 13.12.16г.по в.гр.дело № 3395/16г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 3668 от 4.05.16г.по гр.дело № 16956/14г..на Софийски градски съд,ГК,І-11 състав.С него П.Р. Б. е осъдена да заплати на С. И. Д. сумата от 7500 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение,на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице,като счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата .
Ответницата по жалбата С. Д. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установените факти по делото.В случая е установено,че ищцата е била обект на наказателно преследване,досъдебното производство срещу нея е продължило около 6 години – от 2002г.до 2008г.,без да са предприети мерки за процесуална принуда.На 1.07.2009г.СРП е внесла обвинителен акт срещу С. Д. по повдигнати й обвинения по чл.212 ал.3 вр.с ал.2 вр.с ал.1 т.1 НК,въз основа на който е образувано нохд № 7416/09г.на СРС,НО,12 състав.С влязла в сила на 31.10.13г.присъда ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатите й обвинения,поради това,че не е осъществен от обективна и субективна страна съставът на визираното престъпление.Преценено е от въззивния съд,че в резултат на наказателното производство ищцата е претърпяла неимуществени вреди,изразяващи се в стрес и притеснения,свързани с неизвестността от изхода на делото,установени от свидетелските показания.Взето е предвид и обстоятелството,че трудовото й правоотношение от длъжността „съдебен архивар” в Софийски районен съд е било прекратено,считано от 2.10.03г.на основание чл.325 т.1 КТ,след което не могла да си намери работа.От друга страна,съдът е отчел и това,че не са събрани доказателства за сериозни и трайни увреждания на здравето и психиката на ищцата.С оглед на изложеното е прието,че сумата от 7500 лв е справедлив размер,който да репарира претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о., и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в т.ч.и приложените към касационната жалба решения,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл съдебната практика е уеднаквена.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2386 от 13.12.16г.по в.гр.дело № 3395/16.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.