4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
София, 30.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора………………..като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1242 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.73 ал.2 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител Я. И. С. срещу решение от 17.11.16г.по дисц.д.№ 8/16г.на Д. комисия при К.,с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл.68 ал.1 т.2 ЗЧСИ – глоба в размер на 10 000 лв,за нарушения на разпоредбите на чл.427 ал.1 ГПК и чл.5 ал.2 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители,сериозна злоупотреба с процесуални права и злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК.
В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение.Според жалбоподателя решението е недопустимо,защото е изтекъл преклузивния шестмесечен срок по чл.69 ал.1 ЗЧСИ.Счита,че не са събрани годни доказателства за извършени нарушения; нарушенията не са му предявени надлежно; не е извършил вменените му нарушения на чл.427 ГПК и на чл.434 ГПК ; наложеното наказание е явно несправедливо.
Представителят на К. на Ч. моли да бъде оставено в сила решението на дисциплинарната комисия.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,обсъди доводите на страните във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на дисциплинарната комисия при К.,поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество,жалбата на Ч. Я. С. е неоснователна,по следните съображения:
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на постановеното решение поради изтекла погасителна давност.Съгласно чл.69 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението,но не по-късно от три години от извършването му.Дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента,в който органът по чл.70 ал.1 е узнал за нарушението.Съгласно разясненията,дадени в т.12 от ТР № 2/26.06.15г.на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 2/2013г.дисциплинарната отговорност на Ч. по чл.69 ЗЧСИ се погасява по давност когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от М. на правосъдието или от С. на К.,които съгласно чл.70 ЗЧСИ имат правомощието да инициират дисциплинарно производство.В случая дисциплинарното производство е образувано по искане на С. на К. на Ч. по жалба на [фирма] с вх.№ Ж-403/9.11.15г.Видно от представения по делото протокол № 151 от 8.01.16г.от редовно заседание на С. на К. С. се е запознал с жалбата,в която се съдържат данни за извършени от Ч. Я. С. нарушения,за които е образувано настоящото дисциплинарно производство,т.е.на тази дата е открито нарушението.Това е началният момент,от който е започнал да тече шестмесечният давностен срок,като същият изтича на 8.07.16г.Искането за образуване на дисциплинарно производство е направено на 26.02.16г.,в рамките на шестмесечния давностен срок,поради което дисциплинарната отговорност не е погасена по давност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че е му е нарушено правото на защита,тъй като нарушенията не са му предявени надлежно.Съгласно чл.70 ал.2 ЗЧСИ органът,по чието искане е образувано дисциплинарно производство, уведомява Ч.,който може да даде обяснения в 7-дневен срок от уведомяването.С писмо изх.№ 287 от 5.02.16г.на К. жалбоподателят е уведомен,че е поискано образуване на дисциплинарно производство срещу него.Уведомлението е получено в кантората на Ч. на 8.02.16г.от лицето Б..Към въпросното писмо е приложено извлечение от протокол № 151/8.01.16г.от заседанието на С. на К..С редовното уведомяване на Я. С. за направеното искане за образуване на дисциплинарно производство са спазени изискванията на чл.70 ал.2 ЗЧСИ.Обстоятелство,че не се е възползвал от правото си да изложи своите възражения,не опорочава проведеното производство.
Неоснователно е и възражението на Ч.,релевирано в жалбата,че по делото не са събрани годни доказателства за извършени нарушения.Оплакването се основава на довода,че са приети от дисциплинарния състав като доказателства незаверени копия от изпълнителните дела.В К. на Ч. не се съхраняват изпълнителни дела,а заверени копия от тях могат да се предоставят само от проверявания Ч..Копия на материали по изпълнителните дела на Ч.,представени по дисциплинарното дело,са предоставени от Ч. без заверка”вярно с оригинала”,която може да бъде извършена само от него,тъй като в неговата кантора се съхраняват оригиналите на процесните изпълнителни дело и тъй като не го е сторил,не може да се позовава на негодност на представените доказателства.В случая правото на страната не е нарушено,тъй като той е бил уведомен надлежно за датата за насрочване на делото и е имал възможност да се запознае с материалите по делото и да организира защитата си.
Правилно дисциплинарният състав е установил,че са налице действия на Ч. Я. С.,представляващи дисциплинарни нарушения,съставляващи виновно неизпълнение на задължения, произтичащи от закона,както и че са налице изискванията на чл.67 ЗЧСИ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.Оплакването в жалбата,че страната не е извършила нарушение на правилата за местна компетентност – чл.427 ГПК е неоснователно.Правилно е прието в обжалваното решение,че по процесните изпълнителни дела Ч. е допуснал нарушение,изразяващо се в образуване на изпълнителни дела между страни,които не са със седалище и адрес на управление в района на действие на Ч..Налагането в хода на изпълнителните производства на запори върху вземания на длъжника от [фирма] към трето задължено лице – [фирма],чието седалище се намира в район,различен от района на действие на Ч.,е също незаконосъобразно.В случая седалището на [фирма] е в [населено място],което не попада в района на действие на Ч. Я. С. – Софийски окръжен съд,а и има данни по делото,че [фирма] изрично са го уведомили,че [фирма] не е техен клиент и нямат никакви вземания от въпросното дружество. Неоснователно жалбоподателят се позовава на чл.427 ал.3 ГПК.Разпоредбата е приложима доколкото е приложим чл.427 ал.2 ГПК,което в случая не е налице.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на процесното наказание.Д. отговорност е санкционна отговорност,поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъдат съобразени с вида,броя и тежестта на нарушенията,обстоятелствата,при които са извършени ,други провинения на наказаното лице,цялостната му професионална дейност.Тези критерии са установени в чл.53 от Устава на К. чрез принципа за съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията.В случая Ч. С. нееднократно е образувал изпълнителни дела срещу [фирма],след като е знаел,че няма основание и нееднократно е бил наказван за тези си нарушения / глоба в размер на 9000 лв,потвърдена с решение № 86 от 3.05.16г.по гр.д.№ 372/16г.на ІІІ г.о.на ВКС; лишаване от правоспособност за една година,потвърдено с решение № 319 от 16.03.16г.по гр.д.№ 3155/15г.на ІІІ г.о.на ВКС; лишаване от правоспособност за срок от една година,потвърдено с решение № 333 от 2.03.16г.по гр.дело № 4353/15г.на ІІІ г.о./Ето защо,настоящият състав на ВКС ,ІV го.,намира,че наложеното дисциплинарно наказание „глоба”е съразмерно с извършените нарушения и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото жалбоподателят Ч. Я. С. следва да бъде осъден да заплати на К. на частните съдебни изпълнители 100 лв юрисконсултско възнаграждение,определено на основание чл.78 ал.8 ГПК и Н. за заплащането на правната помощ /ДВ,бр.5/2006г./
Воден от горното и на основание чл.73 ал.4 ЗЧСИ, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.11.16г.по дисц.дело № 8/16г.на Д. комисия при К..
ОСЪЖДА Ч. Я. С. ,рег./№/,с район на действие Софийски окръжен съд,да заплати на К. на частните съдебни изпълнители юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.