О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр.София,
01.02.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3437 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 733 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 5331/2015 г. на ГС София, с което е отхвърлен иск по чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 11 700 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 10 години, ведно със законната лихва за забава върху главницата.
Жалбоподателят – А. И. К. чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът – „А. “ – [населено място], Л. С. в писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Я. – И. поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил иска на А. И. срещу „А.“ по чл. 222, ал. 3 КТ с цена 11700 лева и са присъдени разноски.
Установено е по делото, че ищецът е бил военнослужещ в поделение №42880-C, като със заповед № 08-1161/25.11.1999 г. на Министъра на транспорта е освободен от кадрова военна служба на основание чл. 129 ЗОВСРБ /отм./ поради придобиване право на пенсия за прослужено време (съгласно редакцията на текста от ДВ бр. 112 от 27 декември 1995 г.), считано от 31.12.1999 г. Установено е също така, че при освобождаването му от военна служба ищецът е получил еднократно парично обезщетение в размер на 18 брутни месечни възнаграждения за 18 години прослужен и приравнен трудов стаж на основание чл. 238, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./.
Съдът е приел, че към момента на освобождаването на ищеца от кадрова военна служба – 30.12.1999 г. между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор № 28 от 30.12.1999 г., който е започнал да се изпълнява от служителя от 01.01.2000 г., когато е постъпил на работа. Установено е, че придобитото към 31.12.1999 г. право на пенсия по чл. 6 ЗП, ищецът е реализирал по-късно – през време на трудовото правоотношение с ответника – заявлението за отпускане на пенсия е от 28.04.2001 г. и считано от тази дата му е отпусната лична пенсия по чл. 69 КСО. До прекратяване на трудовото правоотношение с ответника на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със заповед № РД-10-28/05.02.2010 г., ищецът е имал статута на работещ пенсионер.
Съдът е изложил съображения за това, че предпоставките за възникване на правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са: 1. прекратяване на трудовото правоотношение на което и да било правно основание и 2. придобиване на право на пенсия за прослужено време (за осигурителен стаж) към момента на това уволнение. Правото на пенсия за стаж и възраст се придобива само веднъж, независимо дали по специален или общ закон, поради което щом ищецът е придобил право на пенсия по специален закон, той не може да придобие това право втори път по общия закон.
Съдът е приел, че гратификационното обезщетение поради пенсиониране по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи само веднъж – при първото прекратяване на трудовото правоотношение, което съвпада с момента на придобиване на право на пенсия по чл. 6 ЗП или следва непосредствено този момент. В случая цитираният фактически състав е изпълнен към 30.12.1999 г., когато ищецът е придобил право на пенсия и правоотношението му е прекратено (и то именно поради придобиването на правото на пенсия). Към този момент ищецът не е бил в трудово правоотношение с ответника и не при действието на правоотношението с ответника е придобил правото си на пенсия. Ето защо, спрямо ответника ищецът няма вземане за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Обстоятелството, че след като е придобил и упражнил правото си на пенсия ищецът е работил, вече като пенсионер, при ответника, както и основанието за прекратяването на трудовото правоотношение с него, са ирелевантни. Те не могат да породят за ищеца ново право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: 1/В тежест на коя от страните по трудов спор е доказването на факта, че е получено обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ – 30.12.1999 г. по обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./?; 2/ Получаването на обезщетение по чл. 237, ал. ЗОВСРБ лишава ли работника от обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако са налице законовите предпоставки за това? Иска се допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд състав на ІV г.о. намира, че първият от поставените въпроси за доказателствената тежест относно факта, че е получено обезщетение от ищеца по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Фактът относно получаването на парично обезщетение от ищеца в резултат на освобождаването му от военна служба през 1999 г. е признат за осъществил се , тъй като получаването на обезщетението не е било и спорно между страните, доколкото същите са концентрирали процесуалните си усилия по делото върху правните последици от този факт, а не върху въпроса, дали същият се е осъществил в действителност. Ето защо и постановеният от съда резултат не е последица от приложението на правилата за доказателствената тежест, към прилагането на които е адресирано и поставеното от жалбоподателя питане. При тези изводи, поставеният от жалбоподателя въпрос не е предопределил изхода на делото, поради което не изпълва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по него не следва да се допусне.
Поставеният от жалбоподателя втори правен въпрос за дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяването на трудовото правоотношение, когато лицето е придобило и упражнило правото си на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формираният от съда извод, че придобилите и упражнили правото си на пенсия и осигурителен стаж и възраст лица, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е съобразен със задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение № 720 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 191/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 235 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 969/2014 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 270 от 24.03.2014 г. по гр.д. № 1296/2013 г. на ВКС, III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според посочената задължителна практика на ВКС, обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение и се дължи еднократно при първоначалното прекратяване на трудовото правоотношение, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношение нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. В решение № 270 от 24.03.2014 г. по гр.д. № 1296/2013 г. на ВКС, ГК, III г.о., постановено при уеднаквяване на практиката на съдилищата, се приема за правилно становището, според което, ако към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът вече е бил придобил и реализирал своето право на пенсия и е имал качеството на работещ пенсионер, същият не може да претендира обезщетение по чл. 223, ал. 3 КТ. Въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с възприетите в практиката разрешения. К. съд не намира основания да подложи последните на промяна или осъвременяване при условията на поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са налице такива промени в законодателството или обществените условия, които да налагат това. Не е обосновано надлежно от жалбоподателя, че разпоредбите на чл. 222, ал. 3 КТ във вр. с чл. 237 ЗОВСРБ /отм./ са непълни, неясни или противоречиви, поради което и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
На основание чл.78, ал.8/ ред. Д.в. бр.8/2017г./, вр. чл.23, т.1 Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателяг следва да заплати на ответника сумата 100 лева разноски пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 733 от 25.01.2016г. по гр.д. № 5331/2015 г. на ГС София.
ОСЪЖДА А. И. К. да заплати на „А. “ – [населено място], Л. С. сумата 100 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: