О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София 20.05.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2005 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от А. Г. Д. чрез адв.К. Т. срещу решение от 18.12.14г.по в.гр.дело № 2921/14г.на Софийски апелативен съд,4-ти състав в частта му,с която отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 1000 лв до 10 000 лв.В приложеното изложение касаторът счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,свързан с присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.Приложена е практика на ВКС.
Решението е обжалвано и от А. в осъдителната му част.Застъпено е становище,че въпросът как се прилага обществения критерий за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил П. на РБ да заплати на А. Д. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление,за което е оправдан,в размер на 1 000 лв.Изложил е съображения,че с оглед критериите за справедливост тази сума е достатъчна да репарира доказаните вреди от неимуществен характер, търпяни от ищеца,поради което е отхвърлил иска за разликата до от 10 000 лв,присъдени от първоинстанционния съд.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид ,че в периода преди повдигането на процесното обвинение срещу Д. същият е бил признат за виновен по седем обвинения за извършени престъпления ,а около 23.07.11г.- датата,на която е повдигнато процесното обвинение,е бил подсъдим по други две наказателни дела,като на 15.07.11г.е постигнал споразумение с прокуратурата по нохд № 7862/11г.на СРС и се е признал за виновен за престъпление по чл.195 НК,като това престъпление е извършено при условията на опасен рецидив.Воденото в същия период нохд № 5790/11г.на СРС отново е приключило със споразумение,влязло в сила на 26.02.13г.При тези данни е направен извод,че негативните изживявания на Д. се дължат и на броя на водените срещу него наказателни дела в процесния период и с оглед съдебното му минало повдигнатото обвинение му се е отразило в по-малка степен в сравнение с лице,което никога не е било регистрирано за извършено престъпление и никога не е било обект на наказателно преследване.Съобразен е и разумния срок на приключване на наказателното производство- една година и четири месеца,както и че спрямо ищеца не е била налагана мярка за неотклонение.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч. и ТР № 3/22.04.05г.на ВКС по т.гр.д.№ 3/04г.на ОСГК ,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 130 от 13.04.11г.на ВКС по гр.дело № 951/10г.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ІІІ г.о.,решение № 29 от 5.03.12г.по гр.дело № 170/11г.на ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в което е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика доколкото съдът се е съобразил с с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2362 от 18.12.14г.,постановено по в. гр.дело № 2921/14г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.