ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 184
София,06.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 6411 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.И. Х. от АК Р., срещу решение № 342 от 27.6.2014 г, постановено по гр.дело № 509/14 г на Русенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 233 от 19.2.2014 г по гр.дело № 7979/12 г на Русенски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. Б. В. срещу Е. Д. В. иск по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, сключен с нотариален акт № , т., дело № г от г на нотариус при Русенски районен съд, с който ищецът подарил на ответницата недвижим имот, представляващ апартамент № , на ет., в жилищен блок „В. Л.”, [улица], състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 84, 66 кв.м, при граници : двор, ап. на А. и В. К., улица, ап. на К. Т. и стълбище, заедно с избено помещение при граници : двор, стълбище, коридор и изба на М. И., заедно с 1, 257 % ид.части от общите части на сградата.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответницата по касационната жалба Е. Д. В. не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
С обжалваното решение Русенски окръжен съд, Гражданско отделение е отменил решение № 233 от 19.2.2014 г по гр.дело № 7979/12 г на Русенски районен съд и е отхвърлил като неоснователен предявеният от Д. Б. В. срещу Е. Д. В. иск по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, сключен с нотариален акт № , т., дело № г от г на нотариус при Русенски районен съд, с който ищецът подарил на ответницата недвижим имот, представляващ апартамент № , на ет., в жилищен блок „В. Л.”, [улица], състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 84, 66 кв.м, при граници : двор, ап. на А. и В. К., улица, ап. на К. Т. и стълбище, заедно с избено помещение при граници : двор, стълбище, коридор и изба на М. И., заедно с 1, 257 % ид.части от общите части на сградата.Въззивният съд е приел, че ищецът има нужда от издръжката, която е поискал от ответницата.Той е с влошено здравословно състояние и с оглед напредналата си възраст /86 г/ има ежедневна нужда от прием на лекарства и необходимост от чужда помощ в ежедневието и бита /в този смисъл приетата съдебно-медицинска експертиза/.Ответницата не е оспорила обстоятелството, че е отказала да даде парична издръжка на дарителя.Този отказ обаче представлява основание за отмяна на дарението само когато е проява на непризнателност, а такава не е налице когато поради липса на достатъчно средства, с даването на поисканата издръжка на дарителя, надарения би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това, в което се намира дарителя. Поради обстоятелството, че ответницата е трайно безработна, не притежава друго имущество и не разполага с доходи е в обективна невъзможност да отделя средства, за да осигури издръжка на дарителя.По тези съображения искът за отмяна на дарение по чл.227 ал.1 б.в” от ЗЗД е приет за неоснователен.
По повдигнатите с изложението по чл.284 ал.3 от ГПК въпроси.
1/Налице ли е съгласие за даване на издръжка по смисъла на чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД, когато ответницата по иска дава съгласие за предоставяне на лични грижи и гледане ; 2/ В обективна невъзможност ли е ответницата по делото да осигурява издръжка на дарителя, когато е в трудоспособна възраст и ако положи грижи би могла да реализира доходи, с които да осигури нужните на дарителя средства.
Подържа се, че посочените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013 г на ОСГК и решение № 501 от 29.6.2010 г по гр.дело № 500/2009 г на ВКС, Трето ГО.Първият поставен от касатора въпрос не е от съществено значение за изхода на спора и не е обусловил решаващите изводи на съда.Готовността на надарената да предоставя на дарителя гледане и грижи не е елемент от фактическия състав на чл.227 ал.1 „в” от ЗЗД, който предпоставя предоставянето на материална издръжка с цел осигуряване на средства за нуждите на надарения от лекарства,храна, консумативи и пр. Вторият въпрос е фактически, а не правен, поради което отговор не може да се даде в производството по чл.280 ал.1 от ГПК.Дали надарената и в състояние, полагайки необходимата грижа да се снабди с парични средства, с които да осигурява на дарителя издръжка е въпрос от житейски и морален характер, но не е предпоставка за преценяване основателността на исковата претенция.Към момента на постановяване на решението по чл.227 ал.1 „в” от ЗЗД съдът преценява наличие на предпоставките за уважаване на иска-нуждата на дарителя и възможността на надарения да предоставя поисканата издръжка.В настоящия случай, с оглед конкретните обстоятелства по делото надарената не разполага с материални възможности предвид на което законосъобразно искът е приет за неоснователен.
Приетото от въззивния съд е в пълно съответствие с посоченото Тълкувателно решение.С Тълкувателно решение № 1/13 г по т.д.1/13 г е прието, че съгласно нормата на чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението са : трайна нужда от издръжка на дарителя, искане отправено от него до дарения и отказ на последния / изричен или мълчалив/ да дава издръжка.Не е налице проява на непризнателност когато надарения поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
С представеното от касатора решение № 501 от 29.6.2010 г по гр.дело № 500/2009 г съставът на ВКС, Трето Гражданско отделение е приел, че надарения, който изтърпява наказание „лишаване от свобода” не може да се позовава на липсата на парични средства като обективна причина, освобождаваща го от задължението да дава издръжка на дарителя.Той дължи такава докато трае нуждата на дарителя и до размера на подареното.С посоченото решение на състав на ВКС е застъпено становище, което е изоставено с приемане на ТР № 1/2013 г на ОСГК за уеднаквяване практиката на съдилищата по този въпрос, поради това не обосновава приложното поле на касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 342 от 27.6.2014 г, постановено по гр.дело № 509/14 г на Русенски окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.