O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
[населено място], 28.10. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 5073 /
2015 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 –ро ГПК.
П. П. М. чрез адв. Н. обжалва с частна жалба вх. № 8094/ 13.07.2015 г. определение № 428 от 18.06.2015 г. на Върховния касационен съд, IV – то г.о. по ч.гр.д. № 3096 / 2015г., с което, частната и касационна жалба срещу определение № 6659 от 26.03.2015 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 3073/2015 г. е оставена без разглеждане като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол съдебен акт. С определението от 26.03.2015 г. Софийският градски съд е потвърдил определение от 21.11.2014 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 22159/2006 г., по иск за делба, за допълване на определение за привременни мерки относно ползването на недвижимите имоти, предмет на делбата, в частта за обезщетение .
Жалбоподателката иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Писмени отговори в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК са постъпили и от двамата ответници. Н. Х. Д. чрез адв. Г. оспорва жалбата по същество, а И. П. Т. чрез адв. З. и по допустимост.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, като преграждащ, съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на жалбопoдателката, съставът на ВКС, IV – то г.о. по ч.гр.д. № 3096 / 2015г., е приел, че обжалваното пред него определение не подада в нито една от категориите определения визирани в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като има за предмет допълнително произнасяне на предходните инстанции по въпроса за привременните мерки по чл. 344. ал. 2 ГПК за разпределение ползването на имотите, предмет на делбата, в частност за обезщетението за това. Прието е още, че произнасянето на съда по привременните мерки в делбата, е дейност на съдебна администрация и може да бъде изменяно или отменяно от постановилия го съд по всяко време по искане на една от страните при наличие на промяна в конкретните, релевантни за предмета му, обстоятелства. Прието е, че създадената при действието на отменения ГПК задължителна съдебна практика, в частност т. 6 на ТР №1 / 2001 г. на ОСГК на ВКС за необжалваемост на определението за привременните мерки пред касационната инстанция, не е изгубила значението си и при новия ГПК, както и че поради това че определението за допълване на определението за привременни мерки се обжалва съгласно чл. 250, ал. 3 ГПК по реда на обжалване на допълваното определение, то изложеното за двуистанционния контрол на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК важи и за допълващото го определение.
Тези изводи се споделят и от настоящия състав на ВКС.
С новия ГПК, въпреки въвеждането на т. нар. селективно касационно обжалване и за определенията, се запази и възпроизведе принципа за двуинстанционен контрол на актовете, с които съдът не се произнася по съществото на спора, а се произнася по процесуални въпроси или такива, които макар и материално правни, са обусловени по някакъв начин от същинския материално- правен спор. Принципът и при новия ГПК, очертан в чл. 274, ал. 1 т.1. и т. 2 , е че всяко определение, което прегражда развитието на процеса или за което законодателят изрично е предвидил, че независимо от своя предмет е обжалваемо, подлежи на еднократно обжалване пред по –горна инстанция и само по изключение такова определение подлежи на триинстанционен контрол при наличието на предвидените за решенията предпоставки по чл. 280 ГПК. Кои определения подлежат на триинстанционен контрол т.с са годни като актове да бъдат обжалвани пред касационна инстанция, е очертано законодателно в чл. 274, ал. 3 т.1 и т.2 ГПК като съдебната практика, не без помощта и на правната теория, е тази, която по пътя на тълкуването извежда категориите съдебни актове, попадащи съответно в т. 1 и т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК. Определението, с което се определят привременните мерки в производството по делба, не е преграждащо спрямо делбенето производство, така не попада в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Както правилно е посочено в обжалваното определение, с него съдът по делбата разпределя и то временно, до приключването и, ползването на имотите, предмет на делбения иск като определя обезщетение, когато само някои от съделителите ще ползват делбените имоти. С определението за привременни мерки не се дава разрешение по същество и на други производства, в рамките на делбеното или съпътстващи го, нито то се явява преграждащо спрямо такива производства, така не попада и в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Такова определение по старата редакция на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК / ДВ. бр. 100/2010 г./ , на основание чл. 344, ал. 3 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК подлежеше на контрол от ВКС, но в качеството му на въззивна инстанция, ако бе постановено за първи път от окръжен съд. При новата редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК / ДВ. бр. 50 /2015 г./, която е и приложимата за случая, еднократният инстанционен, въззивен по съществото си, контрол върху такова определение вече се осъществява от съответния апелативен съд когато окръжен съд за първи път се е произнесъл по привременните мерки. Изложеното за касационната необжалваемост на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК за определяне на привременни мерки важи, по аргумент от чл. 250, ал. 3 ГПК и за определението, с което то се допълва, каквото именно е определението от от 21.11.2014 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 22159/2006 г., респективно потвърждаващото го определение № 6659 от 26.03.2015 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 3073/2015 г. и това е така, защото допълваният и допълващият го съдебен акт образуват едно цяло / едно решение или определение/ , с което се изчерпва предмета, с който съдът е бил сезиран и по който дължи произнасяне.
Предвид изложеното дотук, обжалваното в настоящето производство определение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 428 от 18.06.2015 г. на Върховния касационен съд, IV – то г.о. по ч.гр.д. № 3096 / 2015г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: