Определение №15 от 9.1.2017 по гр. дело №3691/3691 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15

София, 09.01.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3691 по описа за 2016 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. З. от [населено място], обл.П., чрез пълномощника й адв. И. Н. Ц. срещу решение № 157 от 22.04.2016г., постановено по в.гр.д. №6/2016г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. С въззивното решение е отменено решение №554 от 12.09.2015г., постановено по гр.д.№188/2009г. по описа на Районен съд-Пещера в частта, с която е обезсилено спрямо двама от наследниците на Б. Т. Д.-Я. О. Т. и В. О. Т. влязлото в сила решение №173 от 22.06.2009г., постановено по гр.д.№188/2009г. на РС-Пещера, в частта му, с която е обявен за окончателен предварителен договор за покупко продажба от 15.10.2002г., сключен между Б. Т. Д., като продавач и Е. П. З., като купувач за следния недвижим имот: 400/1422.75 идеални части от УПИ ХVІІ-1776 ИВЗ в кв.18 по плана на курорт „Я. Б.“, при граници и съседи: УПИ ХVІІІ-1776-ИВЗ, УПИ ХХІІ-1090-хотел, ресторант, УПИ ІІ-разсадник и път, с определена продажна цена от 500 лв., платима в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение, поради неплащането на продажната цена в срока по чл.297, ал.1, пр.2 от ГПК/отм./, до 1/3 ид.ч. от описания имот, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена молбата на Я. О. Т. и В. О. Т. за обезсилване на горепосоченото решение до тази 1/3 ид.ч. Решението се обжалва в останалата част, с която първоинстанционното решение за обезсилване спрямо Я. О. Т. и В. О. Т. на влязлото в сила решение на РС-Пещера за обявяване на горецитирания предвариелен договор за окончателен до 2/3 от описания имот е потвърдено.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответниците по касационната жалба Я. О. Т. и В. О. Т. от [населено място] оспорват същата, като поддържат че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че с решение №173 от 22.06.2009г., постановено по гр.д.№188/2009г. на РС-Пещера е обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Б. Т. Д., като продавач и Е. П. З., като купувач за гореописания недвижим имот. Купувачът по предварителнния договор-Е. З. не е изпълнила задължението си, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, да заплати дължимата продажна цена. Двама от наследниците на продавача- Я. О. Т. и В. О. Т. са предявили иск по чл.297, ал.2 от ГПК /отм./ за обезсилване на така пстановеното решение поради неплащането на продажната цена в срока по чл.297, ал.1, пр.2 от ГПК/отм./. Видно от представено удостоверение за наследници, продавачът Д. е имал и трети наследник-Б. О. Т., която не е подавала молба за обезсилване на решението, поради което въззивният съд е отменил първоинстанционното решение за обезсилване на решението за обявяване на предварителния договор за окончаелен за една трета от недвижимия имот, принадлежаща на наследницата Б. Т..
Касаторът сочи основанията за допускане на касационно обжалване на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поставя следните въпроси:
1.След като съдът е продължил срока за извършване на определено действие, необходимо ли е допълнително уведомяване на страната за това, както и допустимо ли е без молба от страната даването на нов срок от съда след като е изтекъл предишния; Счита, че така поставеният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №547 от 04.12.2012г. по ч.гр.д.№570/2012г., ІІ г.о. и определение №158 от 18.03.2011г. по ч.гр.д.№145/2011г., ІІІ г.о.
2.Може ли длъжникът да изпълни предсрочно задължението си и неприемането на предсрочното изпълнение от кредитора освобождава ли длъжника от отговорностите, произтичащи от неизпълнението; Счита, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, така формулираните от жалбоподателя въпроси в изложението към касационната жалба е неотносими, тъй като същите не е от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че не е установено купувачът по обявения със съдебно решение за окончателен предварителен договор да е изпълнил задължението си в двуседмичен срок от влизане в сила на решението да заплати дължимата продажна цена, поради което е налице основанието на чл.297, ал.2 ГПК /отм./, респ. чл.362, ал.2 ГПК за обезсилване на решението по молба на ответника. По същество вторият от поставените от касаора въпроси изразява доводите му за неправилно анализиране на доказателствения материал, в следствие на което са формирани според него грешни крайни фактически и правни изводи. Тези доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Както е разяснено в ТР № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, на който се позовава жалбоподателят, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №157 от 22.04.2016г., постановено по в.гр.д.№6/2016г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

Scroll to Top