О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София 15.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 938 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от Окръжна прокуратура – С. срещу решение № 322 от 4.12.13г.по в.гр.дело № 610/13г.на Окръжен съд – Сливен ,с което на В. О. Ф. е присъдена като обезщетение за неимуществени вреди сумата над 10 000 лв до размер на 18 990 лв ,ведно със законната лихва от 9.12.08г.до окончателното изплащане, на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.
. Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправните въпроси за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата и относно приложението на чл.5 ал.1 ЗОДОВ.
В отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация В. Ф. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 20 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай обаче не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Преценено е,че Ф. е бил обвинен в извършване на тежко престъпление по чл.220 ал.2 вр.с ал.1 НК; в резултат на продължилото повече от четири години наказателно производство,приключило с оправдателна присъда, е претърпял значителни неимуществени вреди,изразяващи се в стрес,депресия,нервни кризи,съпроводени с проявата на високо кръвно налягане;уронен бил авторитета му и доброто му име в обществото чрез разпространена в медиите информация за наказателното преследване срещу него.Съобразено е,че му е наложена мярка за неотклонение „подписка”,забранено му е да напуска пределите на страната,което му е причинило още болки и страдания,тъй като не е могъл да посещава дъщеря си,която пребивавала във Ф.,а също е бил лишен от възможността да посещава роднините си в Р..
Касаторът е приложил две решения на ВКС,постановени по реда на отм.ГПК, по приложението на чл.2 т.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД,за да обоснове твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос,но те са постановени по различни казуси при конкретна фактическа обстановка,която е преценена от решаващия съд при определяне размера на обезщетението.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика.
Въпросът относно приложението на разпоредбата на чл.5 ал.1 ЗОДОВ не е разрешен в противоречие с ТР № 3/22.04.05г.на ОСГК на ВКС – т.3.В обжалваното решение съдът е приел,че липсват основания за прилагане на чл.5 ал.1 ЗОДОВ ,тъй като не било установено от данните по делото процесуалното поведение на ищеца да е било недобросъвестно,да е създал предпоставки за повдигане и поддържане на обвинение за деяние ,което не е престъпно – т.е.неистински признания,прикриване на обстоятелства,забавяне на производството и др.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 322 от 4.12.13г.,постановено по в. гр.дело № 610/13г.на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.