ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 854
София, 01.07.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 2365 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. К. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат П. Т. от АК-Пловдив, срещу решение №2140 от 12.12.2014г., постановено по в.гр.д. №2145/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІ гр. състав, с което е потвърдено решение № 757 от 21.02.2014г., постановено по гр.д.№10586/2013г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХ-ти гр. състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от А. К. К. против ЧСИ Л. М., с рег.№ 819 и район на д-вие ОС-Пловдив, иск по чл.45 ЗЗД, вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр. с чл.441 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5100 лв., частична претенция от общо дължимата сума от 102 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на неправомерни действия при изпълнение на дейността на ответника като частен съдебен изпълнител-незаконосъобразно вдигане на възбрана, вписана в Службата по вписванията-гр. Пловдив с Акт №80, т.2/2011г., за поземлен имот с ид.№47295.102.3, с площ 1610 кв.м., находящ се в [населено място], обл.Пловдив, ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 194 кв.м. с ид.№47295.102.3.2, извършено с разпореждане на ЧСИ М. от 10.05.2011г., по изпълнително дело №263/2011г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника ЗК [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба ЧСИ Л. М., с рег.№ 819 и район на д-вие ОС-Пловдив, оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.Е. Р. от АК-Пловдив. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Третото лице-помагач ЗК [фирма] не е взел становище по касационната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. К. К. против ЧСИ Л. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр. с чл.441 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5100 лв., частична претенция от общо дължимата сума от 102 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат на неправомерни действия при изпълнение на дейността на ответника като частен съдебен изпълнител, изразяващи се в незаконосъобразно вдигане на възбрана, вписана в Службата по вписванията-гр. Пловдив, за поземлен имот, находящ се в [населено място], обл.Пловдив, ведно с построената в имота жилищна сграда, извършено с разпореждане на ЧСИ в противоречие с разпоредбите на чл.456 и чл.457 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивният съд, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, е приел за установено, че при ответника М., в качеството й на ЧСИ, е било образувано изпълнително дело №263/2011г. с взискател [фирма] срещу длъжника М. П. К.. В полза на ищеца А. К. е била издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу същия длъжник. По искане на първоначалния взискател [фирма] по изпълнителното дело е била наложена възбрана върху недвижим имот-поземлен имот с площ от 1610 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 194 кв.м., находящи се в [населено място], обл.Пловдив, върху които в полза на взискателя е била учредена договорна ипотека с Нотариален акт №75/2007г. На 10.05.2011г. е депозирана молба от взискателя [фирма] за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, вдигане на възбраната върху гореописаните недвижими имоти и налагане на възбрана върху други недвижими имоти, собственост на длъжника-земеделски земи в землището на [населено място]. На същата дата-10.05.2011г. е била депозирана и молба от ищеца К. за присъединяването му по изпълнителното дело като взискател, на основание и по реда на чл.456 ГПК. С разпореждания от тази дата ЧСИ се е произнесъл по двете молби, като е вдигнал процесната възбрана, наложил е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, указал е на първоначалния взискател да внесе такси по искането му за налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника-земеделски земи, както и е конституирал ищеца като присъединен взискател и му е указал, че поради вдигане на възбраната върху недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, може да поиска налагане на нова възбрана след внасяне съответните такси за вписването й. Понеже входирането на молбата на първоначалния взискател [фирма] в канцеларията на ЧСИ (с вх.№7211/2011г.) предхождало входирането на молбата на ищеца К. (с вх.№7218/2011г.), ЧСИ е администрирал и се е произнесъл първо по искането за вдигане на наложената възбрана и след това по искането на ищеца за конституирането му като присъединен взискател по изпълнителното дело.
С оглед на установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че при иск по чл.74, ал.1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Отговорността се поражда при наличие на незаконосъобразни действия на ЧСИ, настъпила вреда и причинна връзка между тях. Съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни процесуални действия, осъществени от ответната страна в качеството й на частен съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело. След като възбраната върху посочените недвижими имоти е допусната въз основа на искането на първоначалния взискател, действието на ЧСИ, с което е вдигната тази възбрана, се явява законосъобразно. Вдигането на наложената възбрана предхожда подадената молба от ищеца К. за конституирането му по делото като присъединен взискател. Въззивният съд е приел също така, че ищецът не е доказал да да е претърпял реално каквато и да е вреда, която да е вследствие на твърдяното от него увреждащо действие. Самият факт на наличие на възбрана не гарантира удовлетворяването на ищеца, за да се приеме, че с вдигането и той търпи вреда и то в размер на вземането си срещу длъжника. Тъй като не е установено действията на ЧСИ по изпълнителното дело да са незаконосъобразни, како и ищецът да е претърпял вреди във връзка с тях, въззивният съд е приел, че липсват елементите от фактическия състав на предвидената в закона гаранционна отговорност на ЧСИ, поради което предявеният иск е неоснователен, а първоинстанционното решение, с което е отхвърлен-правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1.Какви са предпоставките за ангажиране на отговорността на ЧСИ за вреди, причинени при изпълнение на служебните му задължения по чл.74, ал.1 ЗЧСИ? Какво е съдържанието на понятието „вреда” и има ли такава в случаите, когато в резултат на действията на ЧСИ ищецът е лишен от възможност да събере вземанията си? Счита, че така поставеният материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №264/08.04.2010г. на ВКС по гр.д. №474/2009г., ІV г.о.
2.Длъжен ли е въззивният съд да допусне за събиране онези доказателства, които поради процесуално нарушение не са били допуснати от първоинстанционния съд? Счита, че по този процесуален въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №108/10.07.2013г. на ВКС по гр.д. №814/2012г., І г.о.
3.Длъжен ли е съдебният изпълнител да следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните и надлежното им представляване? Счита, че приетото по този въпрос в решението на Окръжен съд-Пловдив противоречи на решение №128/29.04.2011г. на ВКС по гр.д.№1356/2009г., ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решение №2140 от 12.12.2014г., постановено по в.гр.д. №2145/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд, VІІ-ми състав, поради следните съображения:
Първият от поставените въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е решен в противоречие, а напротив-в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана както в посоченото от касатора, така и в други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика. В тях е прието, че при иск, предявен на основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че той не би претърпял вредите, без незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е., които са адекватно следствие от увреждането /решение № 372 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 127/2012 г., III г. о., решение № 120 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1123/2010 г., II т. о., решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о./. В съответствие със задължителната съдебна практика, въззивният съд, след подробен анализ на събраните по делото доказателства е приел, че липсват елементите от фактическия състав на предвидената в чл.74, ал.1 от ЗЧСИ гаранционна отговорност, тъй като нито е налице противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се в незаконосъобразни процесуални действия, извършени в качеството му на ЧСИ), нито са налице претърпени от ищеца вреди. Дали изводите на съда за наличие на елемените от фактическия състав на отговорността по чл.74, ал.1 ЗЧСИ са правилни, е въпрос, по който касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба по същество, в случай че то бъде допуснато на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По втория и по третия от поставените в изложението въпроси, относно това длъжен ли е въззивния съд да допусне за събиране онези доказателства, които поради процесуално нарушение не са били допуснати от първоинстанционния съд и длъжен ли е съдебният изпълнител да следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните и надлежното им представляване, настоящата инстанция намира, че същите не е са обусловили изхода на спора, поради което не е налице общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Затова по тези въпроси въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното, не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи на ответника по касационната жалба направените от него разноски в размер на 1200 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които са поискани своевременно с отговора на касационната жалба и за тях са представени надлежни доказателства, съгласно задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС.
С оглед на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2140 от 12.12.2014г., постановено по в.гр.д. №2145/2014г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІ състав.
ОСЪЖДА А. К. К., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на ЧСИ Л. Т.М., рег.№819 КЧСИ, с район на действие ОС-Пловдив, с адрес: [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК, разноски в размер на 1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.