О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр.София,
24.04.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2088 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 2348/09.12.2014 г. по гр.д. № 1398/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 8666/27.04.2014 г., постановено по гр.д. № 14482/2014 г. на Градски съд – София за прекратяване производството по делото поради наличие на друго висящо дело със същия предмет на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят К. И. Б., действащ чрез служебно назначения му адвокат М. Ш., поддържа жалбата по съображения за незаконосъобразност на постановеното определение като счита за неправилна извършената от съдилищата преценка за наличие на обективно тъждество между образуваните по исковите молби на К. И. Б. дела. Моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответната страна – К. , не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на К. И. Б. за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие на К. на частните съдебни изпълнители – иск по чл. 45 ЗЗД. Първоинстанционният съд е констатирал, че пред него е висящо друго производство между същите страни и на същото основание по искова молба от 11.09.2012 г., по която е образувано гр.д. № 12019/2012 г. на ГС София за обезщетение в размер на 1 600 000 лв за месец август 2014 г., през който месец от трудовото възнаграждение на съпругата на ищеца е удържана сума в размер на 250 лв. По искова молба от 29.10.2013 г., по която е образувано процесното дело № 14482/2013 г. на ГС София, се претендират неимуществени вреди в размер на 1 280 000 лв за месец октомври 2013 г., въз основа на нов факт, осъществил се през същия месец – удържана сума от трудовото възнаграждение на съпругата на ищеца. С оглед на тези обстоятелства ГС София е приел, че между така образуваните дела съществува обективно и субективно тъждество, поради което по-късно образуваното дело подлежи на прекратяване съгласно чл. 126 ГПК. Като е споделил тези изводи на първоинстанционния съд, Апелативен съд – Пловдив е потвърдил определението му.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят обосновава достъп до касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК като сочи решения на Софийски апелативен съд, които застъпват становище, че съгласно чл.126 ГПК, когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, то по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
За да се допусне касационно обжалване по така поставения процесуалноправен въпрос, жалбоподателят следва да установи наличието на поне една от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Соченото от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно наличие на въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата не е установено по делото. Формулираният процесуалноправен въпрос е дал отражение върху крайния извод на долните инстанции за прекратяване по-късно образуваното дело поради пълно тъждество с по-рано образувано дело за вреди между същите страни, но не може да се приеме, че същият е разрешаван противоречиво от съдилищата, тъй като преценката за пълно тъждество между две дела е конкретна във всеки случай и се основава на твърденията на ищеца относно правопораждащите факти, от които черпи основание за претендираното или отричаното от него право, предмет на спора. В случая съдът именно преценявайки твърденията на ищеца-частен жалбоподател е достигнал до извод, че двете дела са тъждествени и е прекратил по-късно образуваното с обжалваното определение.
Така установената практика по приложението на чл.126 ГПК е трайни и не е неправилна, поради което не е налице и соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При тези изводи касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допуска.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2348/09.12.2014 г. по гр.д. № 1398/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 8666/27.04.2014 г., постановено по гр.д. № 14482/2014 г. на Градски съд – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: