6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 16.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3699 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. А. Г. чрез пълномощник адв.П. П. срещу решение № 3279 от 21.03.16г.по гр.дело № 350/16г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № ІІІ – 113-109 от 3.08.13г.по гр.дело № 25133/15г.на Софийски районен съд,ІІІ г.о.,113 състав,с което са отхвърлени предявените от същата страна против [фирма]/в несъстоятелност/ обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 –т.3 КТ и определение от 4.11.2015г.,с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Жалбоподателката счита,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,подробно формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] /в несъстоятелност/счита,че не са налице посочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № РД -156-12 от 4.05.15г.на синдиците на К./н/,с която е прекратено трудовото правоотношение на Н. Г. от длъжността”старши вътрешен одитор” в Специализирана служба за вътрешен одит,на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ,е законосъобразна.За да направи този извод съдът е приел,че с решение № 664 от 22.04.15г.по т.д.н.№ 7549/14г.на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на [фирма],същата е обявена в несъстоятелност и се прекратява дейността на предприятието й,което има за правна последица закриване на предприятието на работодателя по смисъла на чл.328 ал.1 т.1 КТ.Изложени са съображения,че единствено компетентен да прекратява дейността на търговска банка е съдът,при обявяването й в несъстоятелност.По силата на чл.13 ал.1 З. при влязъл в сила акт на БНБ за отнемане на лицензията,съдът открива производство по несъстоятелност на търговската банка,обявява търговската банка в несъстоятелност,прекратява дейността на предприятието на съответната търговска банка.Друг субект или орган не може да обявява търговската банка в несъстоятелност или да прекратява нейната дейност,поради което съдът е приел за неоснователно твърдението във въззивната жалба,че съдебното решение по чл.13 ал.1 З. за отнемане на лицензията е основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ.Посочено е,че предприятието на работодателя вече не може да служи за банкова дейност,а същото съставлява съвкупност от имущество, подчинено на целите на несъстоятелността,поради което е без правно значение фактът,че след обявяване в несъстоятелност трудовите правоотношения на някои служители се прекратяват,а други продължават да изпълняват трудовите си функции,тъй като дейността им е подчинена на целта на производството по ликвидация или несъстоятелност.Във връзка с възражението във въззивната жалба,че синдиците нямат право да прекратяват трудовото правоотношение поради нищожност на административния акт за назначаването им, съдът го е счел за неоснователно по съображения,че не може да упражнява съдебен контрол по целесъобразност върху решението на УС на ФГВБ,с което синдиците на [фирма]/н/ са назначени.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпросите: 1. Осъществен ли е фактическия състав на чл.328 ал.1 т.1 КТ с постановяване на съдебно решение,с което на основание чл.13 ал.1 З. е открито производство по несъстоятелност на К.; 2.Кое е основанието за прекратяване дейността на К. – съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност или решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката; 2.Ако се приеме,че решението на съда е основание за закриване на предприятието на К. по смисъла на чл.328 ал.1 т.1 КТ,кога настъпва тази последица – към момента на постановяване на решението или към момента на влизането му в сила.
По поставените въпроси има съдебна практика,която е безпротиворечива и обжалваното решение е постановено в съответствие с нея.В този смисъл е решение № 206 от 26.03.99г.на ВКС по гр.дело № 205/98г.на ІІІ г.о.,според което закриване на предприятието по смисъла на чл.328 ал.1 т.1 КТ е налице при пълно преустановяване на производствената му дейност занапред,като в хипотезата на несъстоятелност това законово изискване се удовлетворява във фазата на обявена несъстоятелност.В своята трайна практика ВКС посочва,че за наличие на основанието по чл.328 ал.1 т.1 КТ е без правно значение фактът,че след обявяване на несъстоятелността трудовите правоотношения на някои от служителите се запазват,тъй като за осъществяване на действията по ликвидацията или несъстоятелността няма пречка работодателят да определя и да наема/чл.68 ал.3 КТ/необходимият персонал – решение № 274 от 30.06.10г.на ВКС по гр.д.№ 673/09г.на ІV г.о.Въззивният съд точно е приложил закона,като е приел,че правните последици на чл.328 ал.1 т.1 КТ настъпват от постановяване на съдебното решение за обявяване на търговската банка в несъстоятелност,а не от момента на влизането му в сила.Разпоредбите на чл.13 ал.2 З. и на чл.16 ал.2 З. са ясни и не се нуждаят от тълкуване.Решението за откриване на производство по несъстоятелност на банка подлежи на незабавно изпълнение от датата на постановяването му и обжалването му не спира неговото изпълнение.
Въпросът:Могат ли синдиците на К. да уволняват служители от Специализираната служба за вътрешен одит,без да има писмено предложение за това от ръководителя на ССВО ,при положение,че такова се изисква от Вътрешните правила за организацията и дейността на ССВО,няма отношение към уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.1 КТ.
Въпросите:Трябва ли в процедурата по избор на синдици на К. да се спазва конкурсното начало по смисъла на чл.2 от Наредба № 3 от 27.06.05г.за реда на подбор,квалификация и контрол върху синдиците; Кой е компетентният орган,който трябва да извършва избора на синдици на банка към момента на уволнението – Фонда за гарантиране на влоговете или съда несъстоятелността; Може ли в производството по трудовото дело съдът да упражни косвен съдебен контрол върху валидността на решението на УС на ФГВБ,с което са избрани синдиците на К.,подписали уволнителната заповед; Може ли съдът да не приеме доказателствата,представени пред него,с които се установява недействителността на решението на УС на ФГВБ,при положение,че първоинстанционният съд в доклада по чл.146 ГПК не е приел да извърши косвен съдебен контрол върху този акт и в тази връзка не е разпределил доказателствената тежест между страните, са извън предмета на спора за защита срещу незаконно уволнение. Релевантният за делото въпрос е дали уволнението е извършено от компетентен орган.Данните по делото сочат,че с решение № 41 от 23.04.15г.,въз основа на решение № 664 от 22.04.15г.на СГС,УС на ФГВБ назначава Р. А. и Л. И. за синдици на К./н/и същите са вписани в търговския регистър.По силата на чл.31 ал.1 и ал.2 З. двамата синдици представляват и управляват обявената в несъстоятелност банка и в качеството на работодател са подписали атакуваната заповед.Доводите на жалбоподателя за липса на правоотношение между синдиците и К./н/ поради нищожност на избора им са неотносими към настоящия спор.
Въпросът: Кой е моментът на прекратяване на трудовия договор при едновременно връчени/4.05.15г./ предизвестие и заповед за уволнение,като в предизвестието е посочено,че срокът на предизвестието изцяло няма да бъде спазен ,а в заповедта за уволнение е посочено,че уволнението е в сила от следващия ден – 5.05.15г.,е разрешен в съответствие с практиката на ВКС,в която се посочва,че работодателят има право да не спази срока на предизвестието,което не обуславя незаконност на уволнението на това основание,а поражда правото на обезщетение по чл.220 ал.1КТ. Относно момента на прекратяване на трудовия договор разпоредбата на чл.335 ал.2 т.2 КТ е ясна : при неспазване срока на предизвестието –с изтичането на съответната част от срока на предизвестие,в случая – 5.05.15г. Цитираното решение № 93 от 8.04.11г.на ВКС по гр.дело № 1141/10г.на ІІІ г.о.е неотносимо,тъй като е постановено по други правни въпроси и при друга фактическа обстановка.
На въпроса: При действието на З. ,в редакцията му преди неговото изменение и допълнение,публикувано в ДВ,бр.61 ,в сила от 11.08.15г.,с което се създава нова ал.3 в чл.31 З.,имат ли право синдиците на банка да упълномощават адвокати да ги представляват по съдебни дела без разрешение от съда по несъстоятелността с оглед нормата на чл.612 ал.2 във вр.с чл.660 ал.2 ТЗ и предвид факта,че към този момент ФГВБ няма правомощие да дава разрешение за упълномощителни сделки на синдиците, е даден отговор в определение № 236 от 16.05.16г.по гр.дело № 1714/16г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК.В него е посочено,че съгласно първоначалната редакция на З., и конкретно – съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 7 от З., назначените синдици на банката в несъстоятелност могат да я представляват по съдебни дела, по които тя е страна. Разпоредбата на чл. 612, ал. 2 от ТЗ ясно повелява, че производството по несъстоятелност на банка се извършва по ред, определен в отделен закон, който е именно З., както и че разпоредбите на част IV-та „Несъстоятелност“ от ТЗ се прилагат, доколкото в З. не е предвидено друго. Тъй като до изменението и допълнението на З., обн. в ДВ, бр. 61/11.08.2015 г., в този специален закон не е предвидена правна възможност синдиците на банката да упълномощават други лица, и конкретно – адвокати, със своите права по чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 7 от З. – да представляват банката по съдебни дела, то съгласно чл. 612, ал. 2 от ТЗ приложение следва да намери разпоредбата на чл. 660, ал. 2 от ТЗ, съгласно която синдиците нямат право да упълномощават други лица, включително и – адвокати, със своите права да представляват банката по съдебни дела, освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. Съгласно новата ал. 3 на чл. 31 от З., обн. в ДВ, бр. 61/11.08.2015 г., в сила от същата дата (съгласно § 18 от ПЗР на този ЗИД на З.), но приложима и по отношение на вече открити производства по несъстоятелност на банки (съгласно § 16 от ПЗР на същия ЗИД на З.), с разрешение на ФГВБ (а не на съда) синдикът на банката може да упълномощава други лица, включително – адвокати, които да представляват банката по съдебни дела, по които тя е страна, а едва след изменението на чл. 31, ал. 3 от З., обн. в ДВ, бр. 33/26.04.2016 г., в сила от същата дата, синдикът може самостоятелно и по своя преценка да извършва такова упълномощаване.
В случая обаче пред въззивния съд е представена заповед № 92-0154 от 20.11.15г.,с която председателят на УС на ФГВБ е дал разрешение на синдика на ответната банка за повторно упълномощаване на адв.Н. Г. и адв.А. П. по осем дела пред СРС ,между които и по настоящото гр.дело № 25133/15г.по описа на СРС.Това писмено доказателство следва да бъде взето предвид,тъй като за надлежното учредяване на представителната власт на процесуалния пълномощник всяка инстанция следва да следи и служебно,и съответно същото валидира извършените от тях преди разрешението за упълномощаването процесуални действия.Ето защо поставеният въпрос не е от значение за изхода на делото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира ,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
В частта,с която се обжалва определението на СГС от 4.11.2015г.,с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските,жалбата има характер на частна касационна жалба.
С обжалваното определение въззивният съд е счел,че не са налице основания за намаляване на присъдените от районния съд разноски в полза на [фирма] /н/ в размер на 1440 лв за заплатено адвокатско възнаграждение,като е взел предвид,че при предявяване на списъка в първоинстанционното производство от ищцата не е направено възражение за прекомерност,преценил е фактическата и правна сложност на делото,както и че в случая платеното възнаграждение е съобразено с §2 във вр.с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/9.07.04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.
Въпросът: Следва ли съдът да удовлетвори искането за заплащане на разноски,съставляващи адвокатско възнаграждение,в случай,че са упълномощени двама адвокати,но по делото не е представено доказателство дали адвокатското възнаграждение е договорено като плащане за един адвокат или е общо възнаграждение за двамата адвокати,или съдът следва да намали претендираната сума наполовина, не е от значение за изхода на производството,тъй като пред районния съд ответната банка е била представлявана само от адв.Н. Г..
Въпросът:Могат ли да бъдат признати и присъдени разноски за адвокатски хонорар,ако не е доказано по безспорен начин,че тези разноски са направени във връзка с конкретното дело, е разрешен в съответствие с ТР № 6/12 на ОСГТК на ВКС – т.1 и т.2,тъй като страната е представила списък на разноските по чл.80 ГПК,който включва изплатен адвокатски хонорар в размер на 1440 лв на адв.Н. Г. и приложени към него доказателства за превеждане на сумата по банков път.
Не е разрешен в противоречие с т.16 от ТР № 6/12г.на ОСГТК на ВКС и въпросът как се определя размера на адвокатското възнаграждение по трудови дела.Адвокатското възнаграждение на адв.Г. в размер на 1440 лв е под минималния размер,определен съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004г.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 3279 от 21.03.16г.по гр.дело № 350/16г.на Софийски градски съд и определение от 4.11.2015г.по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.