ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
София, 30.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3724 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Р. В. и Н. В. В., подадена чрез пълномощника им адв.А. Г., срещу решение № 1920 от 07.03.2016г., постановено по в.гр.д. № 16809/2015г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.09.2015г., постановено по гр.д.№19297/2014г. по описа на Софийски районен съд в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за разликата над присъдените по 35 000 лв. до пълните предявени размери от по 100 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди-страдания от смъртта на сина им Й. Н. В., настъпила на 19.08.2013г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното плащане.
Касаторите считат, че в обжалваната от тях част въззивното решение на Софийски градски съд е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Искат допускането му до касационен контрол, отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете им да бъдат уважени до пълния предявен размер.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не е взел становище по същата.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима: подадена е в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК, е приел, че е налице фактическият състав на чл.200, ал.1 от КТ, а именно: наличие на трудово правоотношение между Й. Н. В. и ответното дружество, през време на което /на 19.08.2013г./ е настъпила злополука-електротравма, призната за трудова по надлежния ред /с разпореждане №16152 от 17.12.2013г. на С./, в резултат на която пострадалият е починал на място, както и причинени от злополуката неимуществени вреди-страдания, търпени от ищците-негови родители. Въззивният съд е приел за установено, също така, че е налице съпричиняване на трудовата злополука от страна на пострадалия работник, поради допусната от него груба небрежност при изпълнение на възложената му работа, изразяваща се в неизключване на електрическото захранване в уредбата от бутона на ел. таблото и неизползване на лични предпазни средства, въпреки че към момента на злополуката е притежавал съответната професионална квалификация и въпреки надлежно проведените му инструктажи. С действията си пострадалият е нарушил разпоредбите на Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V /обн.ДВ, бр.21 от 2005г., изм. бр.17 от 2011г./, с което е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, доколкото същият, като дългогодишен служител с богат практически опит и теоретични познания очевидно е имал ясна представа за естеството на извършваната от него работа и свързаните с нея рискове, но въпреки това е пренебрегнал полагането на такава елементарна грижа при изпълнение на трудовите си задължения, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация-да натисне изключващия захранването бутон на ел.таблото преди започване на работа, както и да използва лични предпазни средства. Поради това въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния, че определеното съгласно чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с 50 %.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставят следния процесуалноправен въпрос:
Необходимо ли е в хипотези на принос да бъде доказана по категоричен начин, посредством съществуващи обективни данни пряката причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпването на вредоносния резултат или изводът за подобен принос може да се основе върху хипотези и предположения; Считат, че така поставеният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика, обективирана в Постановление №17/18.11.1963г. на Пленума на ВС и решение №206 от 12.03.2010г. на ВКС по т.д.№35/2009г., ІІ т.о.
По заявеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдът намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на ВКС са неоснователни. В съответствие с многобройната и непротиворечива практика на ВКС, включително и сочената от касаторите т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, съдът е намалил обезщетението за вреди след като е установил, че самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е приел съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ след проведено от ответника пълно и главно доказване на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат – при доказателства, че допуснатата от него груба небрежност при изпълнение на възложената му работа, изразяваща се в неизключване преди работа на електрическото захранване в уредбата от бутона на ел. таблото и неизползване на лични предпазни средства, въпреки че към момента на злополуката е притежавал съответната професионална квалификаци и въпреки надлежно проведения му инструктаж, е допринесла за настъпването на трудовата злуполука. Съгласно чл.201, ал.1 от КТ при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност е неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /решение № 348 от 11.10.11 г. по гр. дело № 387/10 г. на ВКС; решение № 252 от 30.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2016 г., IV г. о.; решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о.; решение № 79 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 673/2011 г., IV г. о.; решение № 290 от 18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 15/2015 г., IV г. о.; решение № 79/27.02.2012 г. по гр. дело № 673/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др./. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика. Въззивният съд е установил и отчел допуснатото от пострадалия съпричиняване при допусната груба небрежност и е намалил съответно отговорността на работодателя. Доводите на касатора за неправилно анализиране на доказателствения материал, в следствие на което са формирани според него грешни крайни фактически и правни изводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, които са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
Посоченото от касаторите решение №206 от 12.03.2010г. на ВКС по т.д.№35/2009г., ІІ т.о. е прието при коренно различна фактическа обстановка, която обосновава и различни правни изводи, поради което не може да се приеме, че е налице твърдяното с него противоречие на обжалваното въззивно решение.
По тези съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1920 от 07.03.2016г., постановено по в.гр.д.№16809/2015г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.