4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 29.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 363 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Б. чрез адв.Д. Ч. срещу решение № 366 от 12.10.16г.,постановено по в.гр.дело № 605/16г.на Русенския окръжен съд в частта,с която е отменено решение № 600/28.04.16г.по гр.дело № 6648/15г.на Русенския районен съд в частта,с която [фирма] –Р. е осъдено да заплати на С. А. Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука над сумата 2000 лв до 8000 лв и искът по чл.200 КТ е отхвърлен в тази част.
В изложението към касационната жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Кога пострадалият е проявил груба небрежност, водеща до намаляване на обезщетението ; 2.Длъжен ли е работодателят при условията на пълно главно доказване да установи механизма на трудовата злополука и съответно конкретното действие на пострадалия работник,което според него е извършено с груба небрежност и е допринесло за вредоносния резултат; 3. Допустимо ли е съдът да основе решението си на доказателства,събрани в друго производство или такива,събрани не по надлежния ред ,предвиден в ГПК; 4.Кои са критериите,по които се определя размера на обезщетението с оглед точното прилагане на принципа на справедливостта; 5.Кои са релевантните факти,обуславящи размера на допринасянето в настъпването на вредите и как се определя степента,с която следва да се намали отговорността на работодателя при наличие на допусната груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ.
Ответникът по жалбата [фирма] чрез пълномощника адв.П. И. заявява становище,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
За да отмени в обжалваната част първоинстанционното решение въззивният съд е приел,че районният съд не определил размера на съпричиняване на вредата при груба небрежност,проявена от ищеца.Счел е,че к ато е нарушил правилата за безопасност,е съпричинил вредоносния резултат с 75%.Изложил е съображения,че обезщетението следва да бъде определено в размер на 8 000 лв,което е намалил с приетия процент на съпричиняване и е присъдил сумата 2000 лв.
Въпросите № 1 и № 5,формулирани в изложението, се отнасят до това кои действия могат да се квалифицират като груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ.По този въпрос съдебната практика е трайна и непротиворечива,че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението,а само това,при което е налице виновно допринасяне от негова страна за настъпване на увреждането,при подчертано субективно отношение /груба небрежност/,съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/по терминологията на наказателното право.За да е налице груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат,но лекомислено да се е надявал,че той няма да настъпи или,че ще успее да го предотврати.Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото/р.194 от 21.06.11г.по гр.дело № 1248/10г.на ІІІ г.о.на ВКС/
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.В разглеждания случай въззивният съд е приел,че причината за трудовата злополука не е в излизащи от машината летящи стружки по време на работа,а в отклоняване на вниманието на ищеца Б. от работния процес.При установения механизъм на увреждане,правилата за работа с машината и проведените инструктажи и обучения за работа с тази машина,е прието,че е налице груба небрежност,защото ищецът е пренебрегнал основни технологични правила и такива за безопасност,че не би пострадал,ако само пусне машината с две ръце и изчака автоматичния процес на заваряване,след което тя спира сама и следва изваждането на готовия заварен детайл.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Те могат да бъдат предмет на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване.
Въпросът: Длъжен ли е работодателят при условията на пълно главно доказване да установи механизма на трудовата злополука и съответно конкретното действие на пострадалия работник,което според него е извършено с груба небрежност и е допринесло за вредоносния резултат,не е обусловил въззивното решение,тъй като съдът е приел за доказан механизма на трудовата злополука.
Въпросът: Допустимо ли е съдът да основе решението си на доказателства,събрани в друго производство или такива,събрани не по надлежния ред,предвиден в ГПК,също не е от значение за изхода на спора.Действително въззивният съд е обсъдил представени по делото снимки на ищеца,публикувани в социалните мрежи,но те не са решаващи за формиране изводите на съда при определяне размера на обезщетението.
Не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС въпросът за критериите,по които се определя размера на обезщетението с оглед точното прилагане на принципа на справедливостта. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл съдебната практика е уеднаквена.
Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 366 от 12.10.16г.,постановено по в.гр.дело № 605/16г.на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.