ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
София, 09.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА търг.дело № 61 320 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.И. Д. от АК-П. срещу решение № 25 от 9.2.2016 г, постановено по въззивно търговско дело № 221/2015 г на Апелативен съд-В. Т., Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 38/15.2.2013 г по търговско дело № 3/2012 г по описа на Окръжен съд-Габрово в обжалваната част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.327 ал.1 ТЗ сумата 36 319, 60 лв, от които 11 219, 60 лв, представляващи стойността на продаден и доставен преработен отпадък по фактура № 370/10.8.2011 г и сумата 25 100 лв, представляваща част от стойността на продаден и доставен преработен отпадък по фактура № 386/12.8.2011 г, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-20.12.2011 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище в [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран, чрез процесуалния представител на дружеството адв.А. И..Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Предявените искове са с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ.Претенцията на [фирма] [населено място] по насрещния иск е за заплащане на сума в размер на 36 319, 60 лв, от които 11 219, 60 лв-представляващи стойността на доставен преработен отпадък по фактура № 370/10.8.2011 г и сумата 25 100 лв, представляваща част от стойността на доставен преработен отпадък по фактура № 386/12.8.11 г
С решение № 67 от 31.7.2015 г, постановено по т.д. № 631/14 г по описа на ВКС на РБ, състав на Второ Търговско отделение, ТК е отменено решение № 260/18.10.2013 г, по в.т.д. № 168/13 г по описа на Великотърновски апелативен съд в частта, 1/ с която е потвърдено решение № 38/15.2.2013 г по търговско дело № 3/2012 г по описа на Окръжен съд-Габрово в обжалваната част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.327 ал.1 ТЗ сумата 36 319, 60 лв, от които 11 219, 60 лв, представляващи стойността на продаден и доставен преработен отпадък по фактура № 370/10.8.2011 г, ведно със законната лихва, считано от 20.12.11 г до окончателното плащане ; както и 2/в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 38 от 15.2.13 г по т.дело № 3/12 г на Габровски окръжен съд и вместо това е отхвърлен насрещният иск, предявен от [фирма] срещу [фирма] за сумата 25 100 лв, представляваща част от стойността на продаден и доставен преработен отпадък по фактура № 386/12.8.2011 г, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска-20.12.2011 г до окончателното плащане и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.С решението на ВКС са дадени указания при новото разглеждане съдът да обсъди представените в съдебно заседание на 8.6.2012 г експедиционни бележки № 55/5.8.11 г и № 56/8.8.2011 г, носещи подписа на получателя за [фирма]-В. В., заедно с останалите доказателства в тяхната взаимна връзка и евентуално след изясняване на фактическата обстановка, ако се налага до допусне изслушване на съдебно-икономическа експертиза за цената на преработения отпадък.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства-писмени и гласни, от заключенията на съдебно-икономическата и съдебно-техническа експертизи, че стоките по процесните експедиционни бележки, послужили за издаване на процесните фактури са предадени от [фирма] [населено място] на [фирма] [населено място].В експедиционните бележки е посочено, че стоката е получена от В. В.-действал като представител на дружеството-ответник.Това е дало основание на съда да приеме, че действително количествата стоки по трите експедиционни бележки са доставени от [фирма] [населено място] на [фирма]-гр.Г. О..Прието е, че независимо от различията между вписаното в графите „наименование на материалите“ по експедиционните бележки и „наименование на стоките и услугите“ в процесните две фактури, фактура № 370 от 10.8.11 г е издадена за заплащане на цената за доставка по експедиционна бележка № 58 от 10.8.11 г, а фактура № 386 от 12.8.11 г е издадена за доставката по експедиционни бележки № 55 от 5.8.11 г и № 56 от 8.8.2011 г.Този извод е направен в резултат на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства.От заключението на съдебно-икономическата експертиза е установено, че при ищеца по насрещния иск-дружество [фирма] [населено място] за съставяне на процесните фактури като първични счетоводни документи са използвани експедиционни бележки № 55 от 5.8.2011 г, № 56 от 8.8.11 г и № 58 от 10.8.11 г.Според заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза понятията „кафяв пет, бял пет“, „пет Флейк и телафталат пет флейк“ са идентични търговски названия на рециклиран полиетилен терафталат /пет/-термопластична полимерна смола.Обстоятелството, че с експедиционните бележки, независимо от вписаното в тях е доставена на [фирма] суровина-преработен отпадък е установено и от подписания Тристранен протокол за прихващане от 31.7.11 г между [фирма] и страните по делото.В Приложение № 1 към него „Задължения на [фирма] [населено място] са установени доставките от [фирма] на „отпадъци от опаковки пластмасови /ПЕТ/, каквото основание е вписано във фактурите за периода 29.12.2010 г до 29.7.11 г, представени по делото от [фирма] и от [фирма].От тях се установява твърдението на ищеца по насрещния иск, че от [фирма] в края на м.юли 2011 г са доставени за преработка пластмасови отпадъци /ПЕТ/ по фактури от 25.7.11 г -15 720 т, по фактура № 142 от 29.7.11 -59 920 кг, по фактура от 29.7.11 г-41 160 т или общо 116 800 кг, като само на 29.7.11 г са доставени 101180 кг.По тези съображения при новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че доставеното от [фирма] на [фирма] количество материал по процесните три експедиционни бележки е преработен отпадък-суровина“.Прието е, че [фирма] е получил стоката по процесните две фактури, поради което исковете по чл.327 ал.1 ТЗ за заплащане на цената й са уважени.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
На първо място касаторът счита, че постановеното решение е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде допуснато до касационен контрол, в изпълнение на задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г на ОСГТК, съгласно които ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба.
В случая касаторът счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, извън рамките на поисканото от ищеца по насрещния иск, което прави вероятно недопустимо постановеното решение.В подадената искова молба е формулирано искане за присъждане на сумата по посочените 2 броя фактури, която включва преработка и продажба на стоката, а в решението на въззивния съд съдът присъжда, сума за преработен отпадък, каквато претенция ищецът не е заявил.
Отделно от това в изложението са формулирани следните въпроси :
1/Процесуалноправен.Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236 ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението са се произнесе по наведените в жалбата оплаквания, както и допустимо ли е въззивния съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционния съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните.Сочи се противоречие с решение, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика № 94 от 28.3.2014 г на ВКС по гр.дело № 2624/13 г на Четвърто гражданско отделение.В това решение е прието, че съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, но същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивнвата жалба, но не като контролно- отменителна инстанция, а в качеството си на такава по същество на спора, т.е. чрез въвеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи.
2/Обвързан ли е въззивният съд от указанията, дадени в отменителното решение на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона от съда, на който делото е върнато за ново разглеждане.
Сочи се противоречие с решение № 80 от 8.5.2012 г на ВКС по гр.дело № 1315/2010 г на ВКС, Четвърто ГО, с което е прието, че указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане.Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват кои процесуални действия на съда и на страните са извършени наддлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши.При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете посочените като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими.Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди.
Сочи се и противоречие с решение № 195 от 4.7.2012 г по гр.дело № 632/11 г на ВКС, Първо ГО, с което е прието, че задължителни са и указанията относно процесуалните действия, които следва да се извършат от въззивния съд, тъй като с това се ускорява приключването на производството с окончателно решение по съществото на спора.От друга страна, ако при повторното разглеждане на делото от въззивния съд указанията на касационната инстанция, дадени с отменителното решение, не са били изпълнени, а неизпълнението обосновава съществено процесуално нарушение, това е основание за допускане на повторно касационно обжалване.
3/За правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства.
Сочи се противоречие с решение № 153 от 1.8.2011 г на ВКС по гр.дело № 39/2011 г на ВКС, ГК, Второ ГО, и противоречие с решение № 68 от 25.3.2013 г на ВКС по гр.дело № 936/12 г на ВКС, ГК, Трето ГО, с които е прието, че при въззивното обжалване, уредено при действащия ГПК е въведена рестрикция в чл.266 ГПК за ползване на нови защитни средства пред тази инстанция, в които рамки се разпростират и правомощията на въззивния съд за събиране на доказателства.Според чл.266 ал.1 ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.Установената забрана в чл.266 ал.1 ГПК е приложима за нови фактически твърдения и доказателства във възизвното производство, които страните са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.Следователно по аргумент на противното в правомощията на въззивната инстанция е да събира доказателства, но само ако страните са посочили нови факти и са представили нови доказателства, които не са могли да посочат и представят в срок пред първата инстанция.Ако след тези срокове са допуснати нови доказателства следва да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, ако същите са били ценени от съда и той е обосновал извода си за основателността на иска само върху тях.
4/За възможността със свидетелски показания да се установява съществуването на договор на стойност над 5 000 лв, при наличие на процесуалната пречка по чл.164 т.3 ГПК. Сочи се противоречие с решение № 118 от 17.6.2013 г на ВКС по търговско дело № 539/12 г на ВКС, Второ търговско отделение.
Относно допустимостта на съдебното решение.
С оглед разпоредбата на чл. 295, ал. 1,пр. 1 ГПК, която ограничава обжалването на новото въззивно решение само поради нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, въпросът за допустимостта на въззивното решение в частта, с която съдът е приел предявените искове са процесуално допустими, не може да обоснове достъп до касационно обжалване на въззивното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, че исковата молба е уточнявана пред въззивния съд при новото разглеждане на делото.
По първия от поставените в изложението въпроси.
Този въпрос е свързан със задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и всички възражения на страните и да изложи мотиви за тяхната основателност или неоснователност; да изложи собствени и фактически правни изводи по съществото на спора, дори в хипотезите на препращане по реда на чл. 272 ГПК, не са обуславящи. Въззивният съд е извършил собствен анализ и оценка на доказателства и е изградил собствени фактически изводи, като е дал свои правни разрешения, обсъждайки направените от страните доводи и възражения. Касаторът всъщност оспорва правилността на доказателствените и фактическите констатации на инстанцията по същество, какъвто контрол в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо да бъде извършен. В това производство касационният съд проверява единствено правните разрешения на въззивния, при установените от него факти.
В цитираната от касатора практика се приема, че когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционното решение, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съдилищата, въззивната инстанция съгласно чл. 272 ГПК може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои -ползва се от обосновката в първоинстанционното решение и така осъществява своята решаваща дейност. В процесния случай е процедирано именно по посочения начин – съдът е изложил ясни и убедителни мотиви защо възприема крайния извод на първата инстанция чрез анализ на представените доказателства, като единствено в началото на излагането на съображенията си е посочил, че препраща и към мотивите на първата инстанция. При поставянето на правния въпрос касаторът изхожда от позицията си, че мотивите на въззивния съд са непълни, неясни и съдържат различни изводи. Всъщност по този начин касаторът излага своето несъгласие с възприетите от съда правни изводи по представените по делото доказателства, но дори и правните изводи да страдат от пороци, до поправянето им чрез допускане на касационно обжалване не може да се достигне чрез отговора на първия поставен правен въпрос.
По втория и третия въпрос.
Съгласно Решение № 193 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2009г., IV г, постановено по реда на чл.290 ГПК указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение – кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивният съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди.
Въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика, в това число и посочената от касатора такава.В изпълнение на указанията на ВКС, дадени с отменителното решение, въззивният съд е обсъдил и основал извода си за основателност на исковете на представените в съдебно заседание на 8.6.12 г експедиционни бележки, носещи подписа на получателя В. В., във взаимната им връзка с приетите по делото съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза.Съдът не е основал решаващите си изводи на доказателства, приети след изтичане на преклузивните срокове за това, поради което нее налице основание за допускане на решението до касационен контрол по така формулирания въпрос.Цитираните от въззивния съд доказателства, приети при повторното разглеждане на делото са кредитирани единствено като индиция за наличието на трайни търговски отношения между страните и начина по който същите са процедирали във връзка с тези търговски отношения.Тези доказателства обаче не са послужили за формиране на решаващите изводи на въззивния съд.
По четвъртия въпрос.
Същият е неотносим към спора, както и представената с него съдебна практика.В разглеждания случай не са събирани доказателства за съществуването на на договор с цена над 5 000 лв.Гласните доказателства са събирани единствено относно начина по който са процедирали страните във връзка с изпълнение на задълженията им по наложилите се между тях трайни търговски отношения.
Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение по така поставените въпроси.Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като липсва представена противоречива съдебна практика на съдилищата по въпросите в изложението.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25 от 9.2.2016 г, постановено по въззивно търговско дело № 221/2015 г на Апелативен съд-В. Т., Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 38/15.2.2013 г по търговско дело № 3/2012 г по описа на Окръжен съд-Габрово в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.