ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 543
София, 22.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 4892/2016 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Паунова срещу определение № 157 от 22.03.2016г., постановено по в.ч.гр.дело № 210/2016 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено определение № 215/04.02.2016г., постановено по гр.д. №3787/2015г. на РС-Велико Търново. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на В. Д., с която е предявен иск за съдебна делба на недвижим имот срещу ответницата А. М. С., поради неизпълнение на изричното указание на съда за вписване на исковата молба на основание чл.114, ал.1, б. „в“ от ЗС.
В частната касационна жалба се подържа, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Твърди се, че вписването на исковата молба не е изискване за нейната редовност, поради което невписването й не може да обоснове отказ от правосъдие.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение след като взе предвид данните по делото, приема че частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
От данните по делото се установява следното :
Делото пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на В. Д. Д., с която е предявен иск с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС срещу ответницата А. М. С. за делба на съсобствен недвижим имот. С разпореждане №162 от 08.01.2016г. съдът е дал указание на ищеца да впише исковата молба, доколкото същата подлежи на вписване на основание чл.114, ал.1, б. „в“ от ЗС, като е предупреден за последиците по чл.129, ал.3 от ГПК при неизпълнение на дадените указания. След изтичане на дадения срок, като е констатирал, че даденото указание не е изпълнено, първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е действал правилно и законосъобразно, тъй като съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т. ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанието за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че обжалваното определение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 3/2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК на ВКС по въпроса дали вписването на исковата молба е изискване за нейната редовност и неизпълнението на указанието на съда за вписването й основание ли е за отказ от правосъдие.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че соченото основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение по поставения от жалбоподателя въпрос не е налице.
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на ВКС са неоснователни. Обжалваното въззивно определение не е постановено в противоречие, а напротив-в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, обеобщена в Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК, според което изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114, б. „в“ във вр. с чл. 112, б. „з“ ЗС, не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК, а разпоредбата на чл. 128 ГПК не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея. Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително- защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на присъдено нещо. При действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, обаче, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т. ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В съответствие със задължителните указания, дадени с посоченото тълкувателно решение, въззивният съд правилно е приел, че след като първоинстанционният съд е дал указания на ищеца за вписване на исковата молба за делба на недвижим имот, уведомил го е за последиците при неизпълнение на дадените указания и след като е констатирал, че същите не са били изпълнени в дадения срок, е действал правилно и законосъобразно, като е върнал исковата молба.
Мотивиран от горното ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 157 от 22.03.2016г., постановено по в.ч.гр.дело № 210/2016г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.