О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
София,28.05.2014г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1848/2014г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадена касационна жалба срещу решение от 19.03.2013г. по гр.д.№3692/2012г. на АС София, в частта му, с която е уважен частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. на РБ, поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът Е. Б. Б., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
С определение от 30.01.2014г. по гр.д.№5806/2013г. ВКС, ІV г.о. не е допуснал касационно обжалване на същото въззивно решение по жалба на Е. Б. Б. в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Е. Б. срещу П. на РБ иск по чл. 2, ал.1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл. 372, ал. 1, пр. 1 НК за разликата над 7 000 лв. до 10 000 лв. Със същото решение съдът е потвърдил решението в частта му, с които на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ П. на Република България е осъдена да му заплати сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 17. 11. 2009г. и е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до 15 000 лв. и искането за разноски над сумата от 635 лв. до 2515 лв.
Прието е по делото, че с постановление от 13. 07. 2009г. по НП № 58/2009г. прокурор при В. прокуратура – София е образувал досъдебното производство № 52-РП/2009 г. по описа на прокуратурата за престъпление по чл. 372, ал. 1 НК. С решение № ІІ-175 от 30. 07. 2009г. по АНД № П-175/2009 г. Софийският военен съд е признал ищеца – жалбоподател за невинен в това, че на 24. 04. 2008г. не изпълнил заповед № 201/24. 04. 2008 г. на командир /началник/ на поделение 48920 за командироването му до СБ Н. с цел транспортиране на аксиденция, като не се явил на работа за изпълнение на посочената заповед, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 372, ал. 1, пр. 1 НК. Съдът е приел, че по делото не е установено, че деянието, за което на ищеца е повдигнато обвинение, е извършено. Установено е, че това решение е било протестирано от Софийска военноокръжна прокуратура и с решение № П-13 от 17. 11. 2009 г. по АНД № П-13/2009 г., влязло в сила на цитираната дата като необжалвано, Военноапелативният съд на РБ е потвърдил описания по-горе първоинстанционен акт.
Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ в редакцията от ДВ, бр. 60 от 1988г. с оглед съдебно предявеното спорно право, съотв. по т. 3 в действащата редакция /ДВ, бр. 98 от 11. 12. 2012г./ държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите, в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Посочено е, че субекти на тази отговорност са правозащитните органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинение за престъпления от общ характер, какъвто орган е в случая е П. на Република България.
При определяне размера на обезщетението за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съдът е съобразил продължителността на периода, през който срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер – около пет месеца, тежестта на престъплението, в което ищецът е бил обвинен и за което впоследствие е бил оправдан – за престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до две години, тоест не е било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; характера на обвинението – за военно престъпление, свързано с неизпълнение на заповед на командир, което компроментира ищеца в професионален план и пред колегите му; обстоятелството, че осъждането на ищеца за това престъпление, би било основание за дисциплинарното му уволнение – чл. 245, ал.1, т. 1 ЗОВСРБ; обстоятелството, че по отношение на ищеца не е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража”; възрастта на ищеца – 33 години; конкретните данни за емоционалните и психически страдания на ищеца и интензитета им, за ограничаване на социалните контакти на ищеца, за засягане на отношенията в семейството му и уронване доброто му име пред най-близките му, за негативните му изживявания по повод отношението на колегите и началниците му във връзка със станалото им известно обвинение и установеното бързо възстановяване на психиката на ищеца и на възможността му за пълноценно общуване в семейството и в приятелския му кръг след оправдаването му. Приел е, че при съобразяване с принципа на справедливостта /чл. 52 ЗЗД, приложим на основание пар. 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ/ и гореизложените обстоятелства, съдът намира, че сумата от 7 000 лв. обезщетява ищеца за търпените от него.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК П. на РБ поддържа, че в решението си съдът е дал отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и за това къков е обществения критерии за за справедливо обезщетяване. Представя решение от 16.02.2009г. по гр.д.№5619/2007г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че обезщетението се определя по справедливост с оглед конкретиката на всеки случай, решение от 13.11.2012г. по гр.д.№19/2012г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се преценяват всички конкретни и ибоктивно съществуващи обстоятелства и решение на въззивен съд, за което няма отбелязване да е влязло в сила и не следва да се съобразява при преценката за допустимост на касационното обжалване. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по всички въпроси от значение за спора касаещи преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, в съответствие с практиката на ВКС, включително и в посочените от жалбоподателя решения. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС съдът е дал отговор и на въпроса за зъдлжението на съда да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства по делото. В трайната и задължителна съдебна практника на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на IV-то г.о., от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год., от 12.10.2010 год., по гр. д. № 1246/2009 год. на IV-то г.о. и от 08.11.2011 год., по т. д.№ 823/2010 год. на II т.о. и др., касационната инстанция е подържала въззивният съд, като съд по същество на спора, следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи.
С оглед изхода на делото настоящият състав намира, че не се дължи заплащане на разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2013г. по гр.д.№3692/2012г. на АС София, в частта му, с която е уважен частично иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: