5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 21.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4310 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Х. А. срещу решение № 242 от 10.06.16г., постановено по в.гр.дело № 321/16г.на Великотърновския окръжен съд.С него е обезсилено решение № 1 от 4.01.16г.по гр.дело № 152/15г.на Свищовския районен съд в частта,с която е отхвърлен искът на същата страна против А. Б. И. с правно основание чл.31 ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в нот.акт №193/2014г.договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,сключен между Л. А. П.,починала на 18.12.14г.,като прехвърлител и А. Б. И. като приобретател ,поради обстоятелството, че към момента на сключването му прехвърлителката е била неспособна да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си,като предявеният иск е оставен без разглеждане и производството в тази част е прекратено.
В останалата част,с която е отхвърлен иска на А. Х. А. против А. Б. И.,с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД за признаване за нищожен посочения по-горе договор поради липса на основание,първоинстанционното решение е потвърдено.
В изложението по чл.284 ал.1 т.1 ГПК жалбоподателката е формулирала правни въпроси,които счита,че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото- чл.280 ал.1 т.1 т. и 3 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата А. И. счита,че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване,по следните съображения:
По делото е установено,че на 27.11.14г.с нот.акт № 193/2014г.Л. А. П.,представлявана от пълномощник, е прехвърлила на ответника А. Б. И. недвижим имот в [населено място] срещу задължение за цялостна издръжка и гледане до края на живота й,както и срещу полаганите през последните 6 години грижи.Прехвърлителката е починала на 18.12.14г.Като причина за смъртта й в съобщението за смърт е посочено – септицемия с продължителност 14 дни в резултат на обострен хроничен мастит,който е последица от хроничен гноен мастит с давност 10 години.
С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че искът по чл.26 ал.1 пр.4 ЗЗД е неоснователен,като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд.Прието е,че не са налице законовите предпоставки за успешното провеждане на иска – не е доказано починалата Л. П. да е страдала от заболяване,при което настъпването на летален изход да е придвидимо скоро,както и знание у приобретателя за такова заболяване,поради което е направен извод,че атакуваният договор е с основание именно поради напредналата възраст на прехвърлителката и недоброто й здравословно състояние,изискващо постоянни грижи.
По отношение на иска по чл.31 ЗЗД въззивният съд е приел,че е недопустим,като се е позовал на разпоредбата на ал.2 на чл.31,в която законодателят е предвидил,че не може да се иска унищожението на договорите по ал.1 след смъртта на лицето,освен ако преди смъртта е поискано поставянето му под запрещение,което условие в случая не е налице.Ето защо е обезсилил решението на първоинстанционния съд в тази му част и е прекратил производството.
Настоящият състав на ІV г.о. на ВКС счита,че не е налице вероятност за недопустимост или нищожност на обжалваното решение.Съдилищата са разгледали предявените с исковата молба искове по чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД и при условията на евентуалност по чл.31 ЗЗД.Производството по иска по чл.42 ЗЗД е било прекратено поради оттеглянето му.Твърденията,че не е разгледан иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД,са неоснователни,тъй като такива за привидност на процесния договор не са въведени като предмет на делото в исковата молба и не се съдържат в доклада по чл.146 ГПК.
Въпросът: Следва ли от обстоятелството,че прехвърлителката е починала непосредствено след прехвърлянето на имота,и след като е доказано за минал период – 6 години назад,че грижи не са полагани и издръжка не е давана,за да се приеме,че договорът е без основание,не е обусловил решаващите мотиви на съда за неоснователност на предявения иск по чл.26 ал.1 пр.4 ЗЗД.Като е приел,че алеаторният договор е сключен с основание,въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика.В решение № 384 от 10.05.10г.по гр.дело № 1190/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,че изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора,както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя.Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и неговото недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край,както и липсата на неизлечима болест,то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред,предвид конкретен риск от влошаване,е основание за сключване на такъв договор.Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество,за да си осигури така необходимите му грижи в критичен за него момент,което е неприемливо от гледна точка на гражданското право.
На въпроса какво правно значение има клаузата,според която имотът се прехвърля за грижи и издръжка за минало време, е даден отговор в решение № 98 по гр.дело № 5114/08г.на І г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено,че когато договорът е сключен както за минали,така и за бъдещи грижи не се променя алеаторния му характер като цяло и същностните му характеристики.Такъв вид ненаименован договор е единен и задължението за минали и бъдещи грижи е неделимо,но от това произтичат последици преди всичко във връзка с изпълнението.От неделимостта на задължението не следва ,че когато клаузата за бъдещи грижи е нищожна,това води до нищожност на целия договор. Основанието/каузата/на договора за разлика от конкретния мотив за сключването му,представлява непосредствена цел,характерна за определен тип сделки,към която са насочени правните им последици.Договор,с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще има за основание придобиване на едно право и при сключването му това основание е налице,защото вече са полагани грижи.За бъдещите грижи престацията е неопределена по обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя,което към момента на сключването е в повечето случаи неизвестно.Но дори и ако към този момент прехвърлителят е бил неизлечимо болен и приобретателят е знаел за близката му смърт,не може да се приеме във всички случаи,че липсва основание за бъдещите грижи,преценката следва да бъде направена с оглед обстоятелствата,при които е сключен договора и неговото съдържание.От изложеното следва,че когато е сключен договор,с който се прехвърля недвижим имот за минали грижи,както и срещу задължението такива да се полагат и за в бъдеще,намира приложение разпоредбата на чл.26 ал.4 пр.2 ЗЗД.Договорът не може да бъде развален поради неизпълнение на задължението за минали грижи,защото при сключването му прехвърлителят признава,че е получил насрещна престация.Ако не се полагани грижи и издръжка,то той е привиден и прикрива друго съглашение.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи с тази практика.
Въпросът: С оглед на конкретните обстоятелства по делото допустим ли е предявеният иск по чл.31 ЗЗД,по който производството по делото е прекратено,не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Липсва обосноваване на посоченото основание – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Разпоредбата на чл.31 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване. Формулировката на въпроса е относима по-скоро към правилността на съдебния акт,а не към допустимостта на касационното обжалване.
Доводите на допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила / чл.127,146,235,236 ,269,270,271,272 ГПК/ представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК,които могат да бъдат предмет на проверка след допуснато касационно обжалване.
Въпросите във връзка с нищожността на пълномощното не са релевантни,защото производството по предявения иск по чл.42 вр.с чл.39 ал.1 ЗЗД е прекратено поради оттегляне на иска.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 242 от 10.06.16г.,постановено по в.гр.дело № 321/16г.на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.