1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 07.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4753 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № V -76 от 26.08.16г.по в.гр.дело № 1314/16г.на Бургаския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 986 от 16.06.16г.по гр.дело № 833/16г.на Бургаския районен съд.С него са уважени предявените от В. А. К. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 –т.3 КТ.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси:1.Следва ли отношението на работодателя към нарушенията на лицата,извършващи отчетническа дейност,да е по-строго и извършените от тях нарушения по нерегламентирано боравене с поверените им парични ценности да се наказват по-тежко,включително като се определя най-тежкото дисциплинарно наказание и явява ли се то адекватно в тези случаи; 2.Може ли да се приеме,че задължаването на банковата сметка на клиент от страна на банков служител и изнасянето на пари от касата на банката,без надлежно оформено съгласие на клиента не съставлява такова дисциплинарно нарушение,за което наложеното наказание дисциплинарно уволнение е адекватно и съразмерно; 3.Може ли да се приеме,че извършването на нарушение на задължение,което представлява основната трудова функция на служителя не може да обоснове най-тежкото дисциплинарно наказание поради добро поведение на служителя в периода преди извършване на нарушението; 3.Следва ли при преценката на тежестта на нарушението и съразмерността на наказанието да се отчита по-голямата отговорност,свързана с боравенето на парични ценности,характера на извършваната дейност и възможните последици за клиента и за банката –работодател; 5.Може ли да се счита,че правилно е приложен чл.189 КТ относно съразмерността на наложеното наказание /дисциплинарно уволнение/спрямо извършеното нарушение в случай ,че противоправните последици от задължаването на банкова сметка на клиент без съгласие на клиента и изнасяне на пари от касата на банката,са поправени след известен период от време,когато клиентът е посетил банковия офис и е подписал необходимите документи.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба В. К. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 699/6.01.16г.на изп.директори на ответната банка,с която е прекратен трудовия договор с В. К. от длъжността „банков служител,обслужване на клиенти”,на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради дисциплинарно уволнение,считано от 8.01.16г.,е незаконосъобразна.Ищцата е признала,че е извършила нарушенията на трудовата дисциплина,описани в заповедта за дисциплинарно наказание.Установено е,че е изтеглила от банковата сметка на клиент на банката сумата от 10 000 лв,в отсъствие на титуляра на сметката или негов пълномощник,без да са попълнени от клиента необходимите документи,по нареждане на старшия счетоводител У. Т.,на която е предала сумата.Спорният въпрос по делото е относно това,дали характерът и тежестта на извършеното съответства на тежестта на определеното наказание.В тази връзка е направен извод от въззивния съд,че при индивидуализацията на наказанието работодателят не е съобразил всички относими факти,поради което и неправилно е определил съответстващото наказание.Изложени са съображения,че нарушението е извършено след устно нареждане на служител,заемащ ръководна длъжност,при наличието на данни,че се касае за порочна практика за работа,въведена от старшия счетоводител; до този момент ищцата не е била наказвана; от деянието не са настъпили вреди за банката,тъй като няколко дни след транзакцията,пълномощник на търговското дружество,от чиято сметка са били изтеглени 10 000 лв ,е посетил офиса на банката и е подписал съответните документи за тегленето на сумата.Съвкупната преценка на тези обстоятелства е наложила извод,че определеното наказание”уволнение”е несъразмерно тежко,поради което са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.По поставените въпроси Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ІІІ г. о., като е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника /служителя/ към конкретното неизпълнение.При преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя.
С решение № 167 от 14.05.2013 г по гр.дело № 1102/2012 г на., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 564/2011 г. на ІV г. о. постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието по задължителен начин, че тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа; с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие; доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя; доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици.Трудови функции, свързани със задължения по опазване обществената сигурност; по опазване сигурността на живота и здравето на хората или на сериозни материални блага, сочат за оказано високо доверие на работника, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение.
В този смисъл са и приложените от жалбоподателя решения на ВКС по чл.290 ГПК- решение № 112 от 7.05.15г.по гр.дело № 5348/14г.на ІІІ г.о.;решение № 112 от 7.04.15г.по гр.д.№ 4587/14г.на ІV г.о.
Обжалваното въззивно решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика, доколкото при преценката за съответствието на наложеното наказание с извършените от ищцата нарушения, съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.
Неправилната преценка на доказателствата,въз основа на която съдът е формирал вътрешното си убеждение за незаконността на уволнението,би довела до опорочаване на фактическите изводи на съда и съответно до необоснованост на решението,което подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Разноски не следва да се присъждат в полза на ответницата по жалбата,тъй като не са представени доказателства,че такива са направени за тази инстанция.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № V -76 от 26.08.16г., постановено по в. гр.дело № 1314/16г.на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.