О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София 12.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 7340 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от И. П. П.-Ц. срещу определение № 2556 от 21.10.14г. по гр.дело № 2848/14г.на Софийски апелативен съд,с което е оставена без уважение молбата на същата страна за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на процесуално представителство пред ВКС за изготвяне на частна касационна жалба срещу определение № 2247/9.09.14г.по ч.гр.дело № 2848/14г.на САС,1 състав.С него е потвърдено определение от 3.08.13г. на СГС,с което се прекратява производството по гр.дело № 11625/13г.и същото се изпраща по подсъдност на Окръжен съд –гр.Перник.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното определение съдът е приел,че не са налице предпоставките на чл.23 ал.4 ЗПП за уважаване на молбата за правна помощ.Изложени са съображения,че молителката е в трудоспособна възраст,декларирала е липса на здравословни проблеми,притежава идеални части от три недвижими имота и няма задължения за издръжка към непълнолетни лица.Съобразявайки тези данни и обстоятелството,че възнаграждението за изготвяне на касационна жалба по чл.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 300 лв,съдът е счел,че молителката разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Определението е правилно.
Съгласно чл.23 ал.4 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като преценката за това съдът формира, вземайки предвид доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. Преценката се извършва въз основа на данните, съдържащи се в представените от искащото правна помощ лице доказателства. В тежест на искащото правна помощ лице е следователно да установи, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за действията, които следва да бъдат извършени.Тези обстоятелства са преценени от въззивния съд в съответствие с изискванията на ЗПП и ГПК.В случая не са представени доказателства относно посочените в разпоредбата на чл.23 ал.4 ГПК обстоятелства,а е приложена единствено декларация за материално и гражданско състояние,от която е видно,че молителката притежава идеални части от недвижими имоти.Изводите на въззивния съд за липса на основание за предоставяне на правна помощ при тези данни,независимо от декларираната липса на доходи,следва да се преценят като правилни.
Освен това в случая е налице хипотезата на чл.24 т.1 ЗПП – предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата,която би донесла на лицето,кандидатстващо за правна помощ.
По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2556 от 21.10.14г.,постановено по ч.гр.дело № 2848/14г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.