О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1080
София 02.10.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3259 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. Х. П. и С. С. Г. чрез адв.Мл.Б. срещу решение № 17 от 13.02.15г.по в.гр.дело № 614/14г.на Варненския апелативен съд в отхвърлителните му части.В приложеното изложение касаторите считат,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по два правни въпроса: процесуалноправен – относно задължението на въззивния съд да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на своите изводи за основателността на иска по чл.2 т.3 ЗОДОВ и материалноправен,свързан с присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост,като разрешени в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба П. на Р. Б. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд,като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на К. Х. П. сумата 1700 лв,а на С. С. Г. сумата 1800 лв,представляващи обезщетения за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл.290 ал.1 НК,за което са оправдани.Изложени са съображения,че с оглед критериите за справедливост посочените суми са достатъчни да репарират доказаните вреди от неимуществен характер, търпяни от ищците,поради което са отхвърлени исковете за разликата до 24 300 лв,съответно до 26 000 лв.При определяне размера на обезщетенията съдът е взел предвид,че наказателното производство е приключило в разумни срокове –за една година,а мярката за неотклонение е била най-леката по закон – „подписка”.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Въпросът относно задължението на въззивния съд да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на своите изводи за основателността на иска по чл.2 т.3 ЗОДОВ не е разрешен в противоречие със задължителната практика.В решение № 237 от 24.06.0г.по гр.дело № 826/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието следното: Съгласно чл.272 от ГПК, когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност, т.е. когато тя е еднаква по обем при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд. Но и в такъв случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора. При това положение и с оглед на обстоятелството, че необосноваността по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК е опорочаване на фактическите констатации на съда вследствие на допуснато от съда нарушаване на правилата на логиката, на науката или на опита, се налага извод, че когато тя е основание за въззивно обжалване, няма пречка за приложение на разпоредбата на чл.272 от ГПК – щом въззивният съд споделя фактическите /и правни/ изводи на първоинстанционния, не е необходимо да повтаря обсъждането на всички доказателства, доводи и възражения.В случая въззивният съд е препратил към мотивите на първостепенния съд поради съвпадане на фактическата обстановка и правните изводи,но е изложил и собствени мотиви.Оспорването на доказателствeните изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но също не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч. и ТР № 3/22.04.05г.на ВКС по т.гр.д.№ 3/04г.на ОСГК ,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 130 от 13.04.11г.на ВКС по гр.дело № 951/10г.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ІІІ г.о.,решение № 29 от 5.03.12г.по гр.дело № 170/11г.на ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,с които съдебната практика е уеднаквена и е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”,изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,като относим към паричния еквивалент,необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 17 от 13.02.15г.,постановено по в. гр.дело № 614/14г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.